Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово

– Защото всеки един от тях по отделно се чувства лично отговорен, че си била нещастна и си си тръгнала. Майка ти смята, че ти е дошло в повече поради неспособността ѝ да възстанови семейните ви отношения. Сестра ти се обвинява, задето те е пренебрегнала заради мъж и ти не би ѝ простила предателството. А баща ти мисли, че заради неговото пиене е провалил семейството си и това те е прокудило. Те всички вярват, че само биха пречили на бъдещото ти развитие и щастие, затова никой няма да се намеси в живота ти.

– Но, но… – едва промълви Ана и изпадна в неистов плач.

Една ръка я докосна по рамото. Ана хлипайки се обърна към млад и много симпатичен мъж, който я попита:

– Госпожице, добре ли сте? Какво се е случило?

Тя погледна към седалката срещу нея, търсейки очите на възрастната старица за подкрепа, но нея вече я нямаше. Стреснато тя се обърна към мъжа и на свой ред зададе въпрос:

– Видяхте ли къде отиде жената, която до преди секунда стоеше срещу мен?

– Госпожице, в последния половин час откакто аз се качих на влака от Острец, Вие се возите съвсем сама. При Вас не е седял никой. Ако сте имали спътничка, то тя сигурно е слязла преди това на гарата във Велинград.

Ана забърса сълзите от очите си и загледа господина още по-объркана. Той продължи да ѝ говори:

– Вие добре ли сте госпожице? Чух Ви и Ви видях да плачете. Всичко наред ли е? Имате ли нужда от нещо?

– Да – отговори Ана – Благодаря Ви, вече съм добре! Просто бях заспала и сънувах кошмар. Благодаря Ви, че ме събудихте! А казахте, от Острец е минало около половин час вече?

– Точно така. Преди малко минахме Света Петка и сега следва гара Аврамово. Вие за къде пътувате?

– Точно към Аврамово, най-високата гара на Балканския полуостров съм тръгнала. Там, до гарата, под хълма стои един възрастен мъж, който продава домашен мед и сладка. При него отивам. А Вие как се казвате?

– Красимир, но можете да ме наричате Краси.

– Аз съм Ана, приятно ми е! –  усмихна се смутено тя – Още веднъж Ви благодаря, че ме събудихте от този кошмар и съжалявам, че ви стреснах.

– Няма защо! Радвам се, че е било само кошмар. – отговори мъжът, след това се пресети и попита – А сетихте ли се къде е слязла спътницата Ви?

Ана се усмихна, изправи се, взе багажа си и се обърна към господина:

– Моята спирка е тук. Лек път и до нови срещи Краси.

Продължава на следващата страница 👉