Categories
Разкази Пътуване

Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово

Всичко се променило един ден преди 12 години. Докато цялото семейство работело на нивата на заможния род Станимирови, бащата на Ана и Екатерина ударил лопатата си в нещо. Оказало се глинено гърне пълно със златни монети. Злато, което алчния Станимиров старши, преди години бил заровил в земята в старанието си да ги скрие от братята си.  Всички се скупчили около него, невярващи на очите си. Нима Господ бе чул молитвите им? След продължителна семейна дискусия, дали да върнат откритото съкровище на заможния род или не, те решили да го задържат. На Станимирови пари не им липсвали, а били и лоши хора. Намерили на кого да продадат част от монетите и от печалбата си купили малък хотел и вилата, в която живееха и към момента.

От тогава финансовото положение на семейството се стабилизирало, но за жалост не може да се каже същото за самото семейство. Парите им донесли много отговорности и друг вид работа. Работа, която никой от тях не бе вършил до този момент и на всички тепърва им се бе наложило да усвоят.

Настанали смутни години. Като новобогаташи родителите преценили, че е тяхно задължение да дадат на децата си това, което те самите не са имали. Искали да ги изучат и да им дадат възможност да видят света. Затова ги изпратили на обучение в Германия.

Там двете сестри прекарали 6 години, учейки и пътувайки през ваканциите. В същото време родителите им развивали ново-закупения хотел. Госпожа Вучева поела управлението на персонала и посрещането на гостите, а съпруга ѝ се заел със срещите с доставчици, партньори и държавни администратори. Така, докато всеки бил вгледан в собствените си ангажименти и задължения, семейството се разцепило. Нямало вече семейни вечери, нямало смях и веселие, а разговорите им станали делови. Дори на големите празници били погълнати от работа.

Тази дистанция и студенина в отношенията им продължила приблизително 8 години и половина, докато хотелът не потръгнал и семейство Вучеви намерили подходящи хора, които да поемат управлението му вместо тях.

Продължава на следващата страница 👉

5 отговори на “Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово”

Много лична история, пропила в себе си голямо количество емоция. Чудя се каква част е художествена измислица. Определено ми хареса и го четох с интерес. : ))

Благодаря ти, Вики! Много се радвам, че ти е харесал! Всичко, което се отнася до Велинград и региона са реални факти. Що се отнася до останалото – сигурно и то е истина в нечий живот, но героите на моя разказ са плод на художествена измислица.

Страхотен разказ!
И целия блог на двете сестри е много добър. Дано да има повече такива българки!
На Ели и Нина пожелавам да намерят по един добър мъж и да народят много българчета:)
Гео

Благодаря ти за милите думи, Гео! Подобни коментари осмислят делата ни и ни насърчават да сме още по-усърдни и упорити! Пожелава ме ти прекрасни почивни дни и ведро посрещане на предстоящите празници!

Сърдечни поздрави,
Ели и Нина

Браво момичета . Повече родолюбци да има в тази прекрасна страна.Успех.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.