Categories
Пътуване България Села

Зелениград: автентично и пълно с живот и усмивки село

Знаете ли, че в България все още има села, които оцеляват и процъфтяват не с помощта на властта, а на пук на нея? Че в тях се чува детски смях, стартират се много нови инициативи, а хората са усмихнати и живеят сплотено? Знаете? А чували ли сте за Зелениград?

Зелениград е онова село на края на пътя, където бяхме посрещнати от две прекрасни българки в народни носии, които с широки усмивки и мил поглед ни нагостиха с питката с мед на баба Севетка. Намира се на 60-70 километра от София в посока Сърбия и в непосредствена близост до планина и връх Руй. Но не мога да спра до тук – толкова много имам да ви разкажа!

Озовахме се в Зелениград на 10-ти септември. Повода не е особено приятен – там има опасност да бъде извършено поредното престъпление срещу майката природа, майка България и нейните сиротни деца. За пореден път ламтящи за пари чичковци са хвърлили поглед на красивата ни природа и алчно потриват ръце, очаквайки обществото пак да мигне за достатъчно дълго, та да могат те да извършат гнусните си дела. Няма да стане. Но за това ще ви разкажа малко по-късно.

Нека първо ви запозная със Зелениград. Мястото, на което магарето кротко пасе трева в двора на училището, докато позира за снимки. Там, където децата хранят малките си братчета с пуканки, а дядото стои пред къщата и я чака да падне. Една натурална българска идилия, която рядко можете да откриете в алчния и забързан съвременен свят.

На влизане в Зелениград се запознаваме с Елена. Наскоро тя и съпруга ѝ окончателно са скъсали връзки със столицата и са се преместили там за да отглеждат пчели. Заобиколени са от зелени полета, чист въздух и билки, за които само сме чели. В началото на лятото изнасят кошерите по-нависоко в планината, за да може меда да стане още по-хубав и още по-чист. Инвестират спестяванията си, за да си построят склад и да разширят инициативата. И всичко това с широки усмивки на лицата и едно лекота в сърцето, която не може да се скрие.

Харесваме ги мигновено и пламваме, запалени от идеята им, защото имаме нужда от този биологично чист продукт, чиито етикет няма да съдържа цялата Менделеева таблица и от хора с такива усмивки. Те са истинските български предприемачи. Не от онези, които тичат по конференции и правят поредната безсмислена апликация за мобилни телефони, а от другите, които съществуват за да можем ние, градските чеда, да се докоснем до лечебните сили на създаденото от природата. Не можем да допуснем да бъдат премазани от корпоративната машина!

Продължаваме със смели крачки към центъра на селото и питката, за която ви споменах по-горе. Там са се събрали около 30-тина човека за да ни посрещнат и да ни кажат да напишем хубави думи за тях, за да могат те да запазят късчето от рая, в което живеят. А то е именно такова. Това е разбрала и младата майка, която се е преместила там заедно с трите си деца. Една жена, която смело жертва кариерата си за да имат чедата ѝ детството, което много от нас помнят.

Баба Седка, докато ни обяснява, колко хубаво се живее в Зелениград
Баба Севетка, докато ни обяснява, колко хубаво се живее в Зелениград

Докато си говорим за надвисналата над рая опасност от една къща излиза баба и леко смръщено поглежда към патърдията, която създаваме. Успели да я забележат, момичетата в народни носии се насочват към нея с питката и меда. За части от секундата лицето на бабата грейва и с широка усмивка тя си чупи малко късче. Виждам как вниманието, с което младите я даряват радва силната, отрудена селска жена. Станала неволен свидетел на тази мила картинка не успявам да възпра сълзите си и те потичат неконтролируемо. Едва съумявам да наложа слънчевите си очила и да скрия „слабостта си“.

Продължаваме към къща за гости Зелениград, която се оказва прелестна! Тучна зелена градина с приказна гледка към Шили Камик, омайния аромат на дървена къща и всички съвременни удобства, нужни за една пълноценна почивка.

Хвърляме багажа и хукваме за разходка из селото. Нали на такова хубаво място човек не бива да се затваря вътре? Точно до къщата за гости виждаме паянтова, но красива кирпичена къща. Под дървото пред нея е седнал стар дядо. Не прави нищо; нито чете, нито пък говори с някой. Само ей така, стои и си гледа. На поздрава ни отвръща с усмивка и пуска бастунчето, което държи в скута си за да ни махне с ръка. Жоро, нашия местен водач, ни разказва за първата им среща. Видял дядото в тази същата поза. Не сдържал любопитството си и го попитал какво прави. Отговора му бил простичък: „Чакам къщата да падне“. Това си останал единствения им разговор и до днес, а къщата упорито стои и не пада.

След разходката си попадаме на пир с местните в трапезарията на къщата за гости, където домакините ни забавляват с трънски говор и песни на прочутата Гюрга Пинджурова, а ние се заливаме от смях. Благодарим ти, Бориславе!


На следващата сутрин, отпочинали и заредили дробовете си с чист въздух, намираме бележка на входа на трапезарията – сутрешна усмивка, която ни отвежда към най-ароматната баница и ни връща 15 години назад във времето с вкуса на истинското кисело мляко. Когато отидете в Зелениград (защото задължително трябва да го направите), поискайте си от тези лакомства. Именно по време на тази закуска разбираме, че къща за гости е почти цялото село.

Оказва се, че в Зелениград има три кръчми, хоремаг и единствената дискотека в региона. Жалко, че ги пропуснахме, но нали вече си знаем къде близо до София да идем за да си починем. Разбираме също, че местните тръпнат в очакване да бъдат “открити” от туристите и да могат да раздадат щедро гостоприемството си на всеки, проявил желание да се възползва. Ол-инклузив е, ама за душата!

Добре подкрепени, поемаме към Шили Камик и Царева Църква, които трайно и категорично настаняват Зелениград в сърцата ни, но за тях ще ви разкажем след някой и друг ден.

На изпроводяк се щракваме със Славчо, нашия домакин, за да не забравим случайно, че трябва да се върнем. Не че има някакъв шанс разбира се. Потегляме обратно, запечатали наситено зеленото в сърцата и умовете си и категорично решени да не дадем това място на никой душеизедник.

С нашия домакин Славчо в къща за гости Зелениград
С нашия домакин Славчо в къща за гости Зелениград

А каква е опасността надвиснала над Зелениград и околията?

Както по-горе ви казах, алчни чичковци потриват ръце и се подготвят да разрушат Руй планина с цел добив на злато. Нека го обясня с прости думи: представете си, че в двора ви има злато. Някой идва и подписвате с него договор, чрез който му позволявате да започне да копае. Той влачи машини от ляво и от дясно. Вдига прах дотолкова, че да не можете да отворите прозореца си защото не се диша. Химикалите, които използва унищожават цялата ви градина, а на детето ви му изниква трета ръка на гърба. За компенсация, той ви дава 0,75% от стойността на това, което е извадил.

Разбирате ли колко огромен е проблема? Ако отварянето на тази мина бъде допуснато, прекрасната инициатива на Елена ще бъде прекратена и никой никога няма да опита меда; смелата майка ще трябва да изведе децата си от там (поне ако иска да останат с по една глава), а целия регион ще бъде унищожен от радиацията и завинаги изтрит от туристическата карта на България (за добив на злато се използват изключително опасни химикали, а и в непосредствена близост има находища на уран). Земята ще бъде трайно унищожена, за планина Руй ще разказват онези, които си я спомнят, а хората в Трънския край биха били осъдени на бавна (и нека сме честни – никак приятна) гибел.

И всичко това АКО допуснем да се случи. Но това зависи от нас, нали? А всички отдавна се съгласихме, че тези 240 индивида в парламента далеч не са достатъчно квалифицирани за да решават нашето бъдеще и да раздават земята ни срещу жълти стотинки.

Затова ви приканвам – подкрепете с всички сили опазването на планина Руй. Включете се във Фейсбук групата „ЗА чистата Трънска природа“ и ако недай Боже се наложи да действаме, бъдете готови да защитим едно от малкото неща, което са ни останали, а именно красивата българска природа. Тук можете да се запознаете с пълния текст на инвестиционното предложение, което е меко казано ужасяващо.

А междувременно, грабвайте чантите и вървете сами да се запознаете със Зелениград и неговите усмихнати жители. Колкото повече туризъм има в региона, толкова по-голяма е вероятността да бъде отказано на инвеститорите.


Искаме да изкажем специални благодарности на Атанас от Penguin Travel, Любомир от Odysseia-in Travel , Георги Палахутев (планински водач) и всички останали, взели присърце тази кауза и решили да ни покажат каква красота има в този регион и защо трябва да бъде опазена.

4 replies on “Зелениград: автентично и пълно с живот и усмивки село”

На дядото не вярвайте много, той е зевзек и чешит, познавам го много добре – нали съм негово творение и както майстора познава сътвореното, така и делата може да говорят за автора им… Та къщата не е “паянтова, но красива кирпичена къща”, а е тип Плетарка, нещо като панелена конструкция изградена от дърво, земя, слама и камък за основи – много по-здрави са от съвременните тухлени постройки, както и по-топли през зимата, а през останалите сезони с умерена температура, даващи дълголетието на живеещи в тях стопани, но тези къщи изискват много грижи, като жив член на и без това многолюдното семейство, живеещо в тях! Ето този покрив в предната част, съм го редил аз – а тези керемиди трябва да се пренареждат периодично, поради смъкването им вседствие на многобройните вибрации, които непрекъснато са около нас, от преминаващите автомобили… а още по-пагубно и напълно сериозно е въздействието на същите вибрации на тежките автомобили извозващи ежедневно дървесина от близката гора… Ако се вгледате в пукнатината на фасадата в средата на снимката…
Та така, случват се да падат такива къщи – още утре може да падне ако няма надзор няколко поредни години, но може и след 1000 години да пишат материал за нея, как някой млад старец стои и я крепи духовно, да не падне такава старина!

А, да Ви разкрия този дядо прави и страхотна баница… хей там, зад гърба му от градинката със зеленината вади материал… сигурно за всяка друга ще забравите, но трябва да му поръчате или да дойдете, когато и аз отивам там!

А пред перспективата за концесията за злато, остава местните жители да хванем гората, но като и нея отсякоха – вече няма къде да се крием за възстание и ще трябва с телата си да вървим срещу врага!

Сергей, там и едни череши хубави ядохме, помня!
Че и Марадоната е на преден план, не може иначе!
Следващия път като ходите към Зелениград, се обадете, ще ви покажем и други тайни места:)

Много интересна статия. Много приятна и позитивна, също така. Поздравления, че сте обърнали внимание на този край и дано след спечелването на референдума все повече хора започнат да го посещават, за да докажем, че приородата е ресурс, по-ценен от всяко злато. Поздрави от село Кривонос, съвсем на границата между Трънско и Брезнишко 🙂

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.