[font_awesome link=”” icon=”globe” color=”000″ size=”24px” margin_right=”” margin_left=”” margin_top=”” margin_bottom=””] Click here for the English text
Живеем забържан живот. Постоянно се състезаваме с времето, без да забелязваме нищо и никой около себе си. Нещата в последно време са достигнали толкова ужасяваща форма, че вече дори не познаваме собствените си съседи. Не знаем имената им или каквото и да е било за тях, освен може би начина, по който изглеждат. Същото невежество и незаинтересованост се отнася и за съседните на нашата държави. Знаем имената на страните, които ни заобикалят, но освен това почти нищо друго освен, може би, случайни исторически факти, които сме дочили в училище. И естествено – безброй стереотипи за самите държави и хората живеещи в тях.
Затова, когато наскоро ми беше предоставена възможността да отида за един месец в Ниш, Сърбия много се развълнувах, но и бях малко притиснена. Нямах представа какво да очаквам. Всичко, което знаех беше:
- Сърбите и Българите не се разбират.
- Сърбите живеят по-зле от нас, защото са извън Европейския Съюз.
- Сърбите са високи, сурови хора, с които не искаш да се забъркваш и които със сигурност не искаш да ядосваш.
- Сръбския е много близък до Българския, но все пак е чужд език.
Всичко, което знаех (освен това за езика) бяха само стереотипи, които съм чувала през годините. Затова искам да ви разкажа какво видях за този един месец, който прекарах със сърби.
1. Сърбите и Българите не се разбират
Не знам кой я измисли тази глупост, но да кажеш, че българите и сърбите не се разбират е като да кажеш, че двама братя не се разбират. Ние сме същите хора, имаме същата култура, традиции и обичаи, същия език (просто различни диалекти ако трябва да сме честни), същите вярвания и ценности. И ако в някакъв момент не сме се разбирали и сме били в конфликт, то това е било породено единствено от лошият “родителски стил” на политиците ни.
Когато пристигнах в Ниш, бях посрещната много топло и сърдечно. От първия ден ми назначиха едно местно момче за личен гид, който да ми помага с всичко, което може да ми потрябва. По-късно същия ден отидохме в центъра за да си купя местна сим карта. През цялото време си говорехме на английски, защото се опасявах, че ако му говоря на български може и да не ме разбере. Влязохме в един от магазините на местен мобилен оператор и той дойде с мен до гишето за да ми превежда. Естествено жената, кочто ни обслужваше полюбопитства от къде съм и го попита на сръбски (аз успявах да разбера около 80 % от всичко, което се хазваше). Неговият отговор беше едно от най-сладките неща, което съм чувала от доста време насам: “Бугарка. Наша”. В този момент се почувствах у дома си.
2. Сърбите живеят по-зле от нас, защото не са в Европейския съюз.
Да, вярно е че не са част от Евро-съюза. Въпреки това не изглежда като да живеят по-зле от нас. Всъщност, въпреки че има голяма безработица и там както и тук, не бих казала, че стила им на живот е по-лош. На мен дори ми изглежда като по-добър. Те все още си има фабрики, все още си имат производство и най-вече, все още произвеждат храната си по стария, традиционен начин благодарение на който зеленчуците, месото и млякото имат вкус. Явно липсата на регулации при производството на хранителни вещества и разпространението им означава и липса на химикали и хормони в храната. Това наистина ме кара да се съмнявам в “добрите” намерения на всички тези правила на Евро-съюза.
3. Сърбите са високи, сурови хора, с които не искаш да се забъркваш и със сигурност не искаш да ги ядосваш.
Да, масовата част от сърбите са може би малко по-високи от средностатистическия европеец. Сурови – да, налага им се. Животът, който живеят не е лек. Вярвам, че всички разбирате за какво говоря. Ние българите много добре знаем как трябва да работим за тези 400-600 левови заплати, които получаваме, и какво точно ни остава от тях след като си платим месечните сметки.
Що се отнася до последната част от този стереотип – не, сърбите далеч не са онези страшилища, за които много хора ги смятат. Те просто са много директни. Няма да забележите сърбин (поне аз не успях), който по дипломатичен начин да се опита да ви обясни, че му пречите или го дразните когато това е така. Няма да се обърне грубо или арогантно, но няма и да увърта. Дипломацията там не е на почит. Въпреки това сърбин не би посегнал към физическа саморазправа, освен ако вие не започнете спречкването. Тогава вече можете да се подготвите за продължителен период на възстановяване.
Като цяло мога да кажа, че сърбите са топли и радушни хора, които знаят как да се наслаждават на живота. Когато сте в тяхната компания, не е проблем да имате собствено мнение, което да се различава. Можете да спорите с тях и дори да им пускате дебелашки шеги. Стига да не спирате да ги уважавате като човешки същества, няма да имате проблеми: те ще се отнесат с вас по същия начин, а дори и по-добре.
4. Сръбския е много близък до Българския, но все пак е чужд език.
Както споменах по-горе, за мен българския и сръбския са просто различни диалекти на един и същи език. Езикът, който родопчани говорят е много по-чужд за нас, модерните българи, отколкото сръбския.
В началото когато съквартирантите ми започнаха да ми говорят само на сръбски се чувствах малко странно и ми беше трудно да разбирам абсолютно всичко. Отне ми около 2 дни да започна да схващам почти 100% от това, което казваха.
Естествено, имах затруднения с някои думи, но и много се смях с други, които присъстват и в българския със съвършенно различен смисъл. Един пример: която използват за театър е “Позорище”. Всеки път, когато минавах покрай сградата на “Народно позорище” се смеех от сърце и продължава да ме кара да се кикотя и до ден днешен.
В заключение: този един месец, който прекарах в Сърбия ме накара да се почувствам все едно съм се запознала с част от рода си, с която не се бях срещала до сега. Бях посрещната топло не само в държавата им, но и в сърцата им. Хората, които срещнах там ми напомниха какво е да обикнеш и да бъдеш обикнат по онзи съвсем чист и човешки начин.
6 replies on “Грешни вярвания, които имаме за Сърбия и сърбите”
Сърбите заграбиха много от земите ни и избиха много бъгари, които не желаеха да се наричат сърби.
Точно с такъв тип стереотипно мислене се опитваме да се борим. Вярваме, че миналото не трябва да се забравя, но пък и никой не е продължил напред с поглед втренчен назад. Уважаваме правото ти на лично мнение, но сме категорично против непрестанното мислене “какво ни взеха” и насаждането на омраза на базата на минали грешки.
с какво да се борим? с истината ли? Да сме доволни, че са избити хиляди българи, които са се борили да се присъединят към родината ли? Че искаме да си имаме нашето, а те ни го взимат? Че направиха от Долната България нова нация, наречена Македония? Ти наред ли си? Ти си пиченце, което му е все тая от къде произхожда. Моля те, не ни карай да се отказваме. Българин не е само да има какво да кажеш, ако те питат откъде си. Българин означава да запазиш родствената памет и да търсиш справедливост. Защото ако са големи пичове, нека не посръбчват българите в Западните покрайнини
Това сме един народ, при който са възникнали две управления в исторически план – по този начин се ражда конкуренцията и опита по самостоятелен път някой да постигне нещо. Сега е дошло времето да споделяме този опит помежду си, за доброто пред нас!
Българският нихилизъм – най-големият бич за страната ни.
Сърбите са много по добре от нас,благодарение на факта че не са в ЕС и НАТО.