skip to Main Content

По стъпките на боговете на Божи мост и един жабешки симфоничен оркестър

Заслизахме по стъпалата в посока силния звук на жабешко крякане в търсене на Божи мост (познат на местните и като Жаборек). Тези жаби не бяха случайни – мислех си – докато се опитвах да не се пребия. Сигурно са ходили на опера под звездите в Белоградчик и са си откраднали малко музикално образование. Звучаха перфектно синхронизирани и ако не трябваше да се връщаме по велосипедите можех спокойно да си остана там и да слушам концерта им в захлас.

Не ни отне много да стигнем до приказните карстови образования. Божите мостове изникнаха пред нас в пълния си блясък. Висок около 20 метра, основния мост достъпен за туристите е меко казано впечатляваща гледка.

Как се казва: Божи мост или Божите мостове?

След като и аз останах дълбоко озадачена от многобройните начини, по които е известно това място проверих как се казва всъщност. Местността е известна като Божи мост, макар мостовете да са два. Т.к. единият от тях е по-голям и един вид основен, местните акцентират върху него. Как ще решиш да го наричаш ти – избора си остава твой 🙂

Божи мост според науката

Учените твърдят, че Божи мост е оформен „сред долнокредни карбонатни скали, образувани преди около 120 млн. г.“ На човешки език: Божите мостове са се образували от водите на река Лилячка, която в миналото е била подземен карстов поток. Някога си това са били полу-отворени пещери, част от които се срутват и остава това, което виждаме днес. А то е страшно красиво.

Божи мост според местните и легендите

Според местното население Божи мост е направен от боговете, които не искали да мокрят краката си преминавайки реката. Иманяри пък си предават от уста на уста, че пещера Божи мост някога била резиденция на Константин и Елена. Според преданието трудолюбивата Елена поръчала да ѝ бъде изработен златен стан, който все още се намирал скрит някъде в пещерата.

Според този травъл блогър

Божи мост ми напомни много и на Чудните мостове в Родопите и на пещера Проходна (Очите на Бога). Скалния масив, от който е изграден е абсолютно идентичен – светло сива скала с гранитено сиви краски, наподобяващи красива рисунка от изящен майстор.

Очевидно беше, че това място е по-малко познато от известните си събратя, но несъмнено не им отстъпва нито по хубост, нито по величественост. Преди да пристигнем там ни предупредиха, че местността е дом на няколко вида змии. Ние не попаднахме на нито една, но имайте това предвид ако решите да отидете.

Групата миньони, от която бяхме част и ние (облечени в униформите на Interreg в жълто и синьо) бързо налази пещерата и по нова традиция всеки се опитваше да си щракне най-хубавата снимка. Докато Ели и аз кротичко се наслаждавахме на красотата над нас една от девойките реши да си играе на прескочи-кобила с големите камъни. Е, загуби и цопна във водата, но пък да е жива и здрава – развесели всички ни.

Как се стига до Божи мост?

Скалния феномен се намира точно между две села -Лиляче и Чирен и на 130 км от София. Можете да стигнете до мостовете по черен път от което и от двете села да тръгнете. Ако посещавате мястото след като е валяло ви съветвам да оставите колата на края на асфалтовия път и да продължите пеш – няма да ви отнеме повече от 20-30 минути спокойно ходене за да стигнете. Имайте предвид, че табели няма и ще трябва да разчитата не ориентиране по пътеката или пък на навигацията на мобилните си телефони.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.