Познаваш тази църква – виждал си я на толкова много снимки, а може би дори минаваш покрай нея. Една прекрасна сграда разположена в сърцето на София, извисяваща се там да ни напомня, че България и Русия имат общо минало.
Но не само това я прави толкова специална. Не са нито лалетата, нито дори златните кубета (въпреки, че допринасят за чара ѝ). Има друга причина поради която българи се стичат от цялата страна за да оставят писъмце до един човек, който вече не е между живите. Но за него ще ви разкажа малко по-късно.
Някой интересни факти за Руската църква
Тази църква, която всички разпознаваме като “Руската църква” е всъщност кръстена на Св. Николай и точното ѝ име е Св. Николай Чудотворец. Построена е на земя принадлежаща на Руското посолство в София и то по време на комунизма. Целта ѝ е била да обслужва руските граждани, живеещи в България.
Но защо им е била необходима на руснаците отделна църква? Та нали и те са православни християни, точно като нас? Проблемът е бил, че Българската комунистическа партия се е опитала да премахне християнството и религията като цяло от сърцата на Българите (поредното нещо, в което режимът се е провалил). Ако питате хората, които си спомнят режима те ще ви разкажат, че е било забранено да се посещават църковни служби, да се кръщават деца, нито дори да се отслужва опело на погребенията. В някакъв момент нещата са били толкова зле, че по време на празници църквите са били обградени от милиция, за да не би случайно някой да се изкуши да влезе.
Комунистите са успели да унищожат Коледа!
Наскоро, когато прекарахме една нощ в Рилския манастир научихме, че в продължение на около 10-12 години там не е имало никакви монаси и само няколко човека са се грижили за поддръжката на сградата. Можем да благодарим на Обединените нации, че буквално са принудили политическите сили да позволят на монасите да се завърнат в манастира.
Обратно към Руската църква.
Тъй като приятелството между България и Русия е било много високо ценено, особено по времето на комунизма, Руснаците са имали влиянието да изискат църква за техните граждани живеещи на нашата територия. За щастие са се справили наистина много добре и към днешна дата имаме тази красива сграда – първоначалния план е това да бъде само параклис.
За един много специален човек
През 1921 архиепископ Серафим пристига в България като глава на църквата Св. Николай Чудотворец. Към него момент хората дори не са предполагали, че този мъж ще остане завинаги обичан от хиляди българи. Разказани са хиляди истории за любовта му към хората и желанието му да им помага. Има дори твърдения, че притежавал способността да лекува неизлечими заболявания чрез молитва. Но 3 неща за неговия живот наистина ме впечатлиха и те са:
Серафим успява да убеди комунистическата партия да му позволи да събира дарения. Вероятно през призмата на съвременния свят не можете да си представите какъв невероятен успех е това, но когато политическа партия се опитва да унищожи нещо (в тази ситуация Християнството), да успееш да ги убедиш да ти позволят да разпространяваш информация за него е почти героично постижение. И ако се чудите за какво са му били тези пари, то отговора е: защото се е грижел за бежанци, част от които е приютявал в собственото си жилище.
Ценял е традициите и обичаите на новия си дом, вместо да се опитва да наложи собствената си култура. Общувам с много чужденци в България и макар те всички твърдят, че ценят и харесват това, което нашата родина има да им предложи често виждат опитите им да наложат собствената си гледна точка върху специфични за българската култура неща. Това беше и една от причините много да се впечатля, когато научих, че от момента, в който архиепископ Серафим е стъпил на българска земя той е посветил една много голяма част от времето си за да научи колкото се може повече за животът на Св. Иван Рилски. Именно на него дължим голяма част от разкритията за битието на един от най-невероятните мъже в нашата история.
Обичал е хората с цялото си сърце. Може да не ви звучи като нещо толкова грандиозно, но да обичаш хората истински е може би едно от най-трудните неща на света. Приживе архиепископ Серафим често бил чуван да казва “Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове – като болести“. Вярвал е, че лошите действия на един човек не го превръщат в лош човек и е бил в състояние да прости на всеки.
Защо хората пишат писма до архиепископ Серафим?
Има стотици, ако не и хиляди истори за хора, които са ходили при него и той им е помагал. Историите също разказват и за невероятните му способности да предвижда бъдещето и да чете мислите на хората. В деня преди да почине се обърнал към една от натъжените мирянки: “Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм благословен с възможността да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне.”
Често ходим в Руската църква и всеки път когато го направим пишем писмо до архиепископ (сега светец) Серафим. Понякога просто го молим да благодари на Господ от наше име за всичко прекрасно в живота ни. Преди известно време, когато преминавахме през някои житейски трудности и всичко изглеждаше напълно загубено, реших да напиша едно писмо до Св. Серафим и да го оставя в криптата в Руската църква. Няма да навлизам в подробности, но не след дълго последваха куп събития, които тотално промениха обстоятелствата и отговориха на молитвите ми.
Ако има нещо, което много силно желаете и се молите да се случи, ако имате болен роднина или ако просто оценявате това, което сте получили, идете до Руската църква и напишете писмо до Св. Серафим.
С любов,
Нина