Обичате ни или не, не можете да отречете, че ние, травъл блогърите (или на чист български „писачите на тема пътувания“) сме доста полезни. Много хора се допитват до нас когато търсят информация за места или пък в опити да планират перфектното приключение на непознато за тях място. И ние винаги сме насреща да помогнем.
Друг неопровержим факт е, че във времето сме се научили много добре да избираме местата, на които да почиваме – писането ни превръща в полу-професионални ( а някой дори и в професионални) критици на ресторанти, хотели и други. В тази връзка…
…въпросът е: къде почиват отиват на почивка българските травъл блогъри, когато се събират?
Отговора: в Родопите разбира се. И по-точно: в Косовските Къщи!
Съвсем не на шега на 1-ви април тази година, поканени от Светлана и Христо от комплекс Косовските Къщи Ели и аз, заедно с още 5 от най-добрите травъл блогъри в България (Мария, Елена, Петър, Юлия и Адриана) се запътихме към Родопите.
Първата ни спирка беше ресторант Соленото Изворче в Нареченски Бани, който ни накара да зяпнем от изненада. Сравнително неугледен външно, ресторанта сервира храна, която те кара да си оближеш пръстите, допълнена от моито “любими ястия” – ледено студена бира. Ако минавате наблизо непременно се отбийте за една гигантска, нечовешки вкусна мекица с мед и сирене.
Село Косово
След вкусния обяд (с мекици, пататници и бира) се отправихме към дома ни за следващите 3 дена. Ако не знаете много (или пък не знаете нищо) за Косовските Къщи, непременно прегледайте описанието им тук и всички снимки. Обзалагам се, че ще ви се прииска да ги посетите! Това, което статията ми от предния път не споменава е, че комплекса сега предлага зала за конференции, която е перфектна за всевъзможни професионални и непрофесионални събития.
Планът за следващите няколко дена беше доста амбициозен, но когато пътувате с хора, които пишат за пътувания да знаете, че ще има много пътуване! И точно така се случи и този път. След като прекарахме първата вечер унищожавайки завидни количества бира и играейки хора до припадък поспахме малко и се запътихме към „енергийния триъгълник на Балканите“.
Въпросния енергиен триъгълник включва три свещени места, заредени с емоции, невероятни гледки и обгърнати в легенди: Кръстова Гора, Караджов Камък и Белинташ.
Първа стъпка: Кръстова Гора
Това беше първото място, което посетихме след едно безкрайно дълго каране по двулентов планински път. Според легендите на Кръстова Гора е заровена част от Исусовия кръст. Дали е вярно не знаем, но там без съмнение има нещо магическо. Повече за Кръстова Гора можете да научите тук.
Втора стъпка: Караджов Камък
От Кръстова Гора се запътихме към Караджов Камък – тази невероятна скална формация, която е свещено място още от тракийско време (7 века преди новата ера). Много скоро ще ви разкажа повече за Караджов камък и легендите за него.
След тези две места, моята групичка беше доста изтощена и оставихме останалите блогъри да посрещнат залеза на Белинташ. Не че не искахме да го видим, но жегата и емоциите ни дойдоха малко в повече и решихме, че мястото, където Ноевия ковчег някога е бил паркиран пак ще си е там и следващия път, а невероятната пъстърва и студената бира ни очакваха с нетърпение да се върнем в Косовските Къщи.
Третия и последния ден от пътуването ни беше посветено на класиките: Бачковския Манастир и Асеновата Крепост. Ако не сте били на нито едно от тези места, вадете календара и планирайте пътуването. Ние никога няма да се изморим да гледаме красотата им. А и няколко желания, които отправихме към чудотворната икона в Бачковския манастир вече се сбъднаха!
Ако трябва да резюмирам цялото пътуване единствените думи, с които мога да го опиша са „страхотна лудница“. Пътуването с толкова хора е предизвикателство, но с тази групичка беше невероятно чаровно преживяване, а и Косовските къщи са едно от онези места, създадени за правене на спомени. И без съмнение, едно от най-прекрасните места, на които сме били (а ние сме обикаляли доста).
Специални благодарности към спонсорите ни за това пътуване, Вал§Кар (най-добрата българска фирма за коли под наем).
П.С. Не бих могла да обичам тази Дачия повече от това. Независимо дали я намирате красива или не, тази кола предоставя достатъчно място за поне по-голямата част от приятелите ви, заедно с багажа им. И междувременно има нечовешки нисък разход на гориво!