Северозападна, северозападнала или северозапазена България?
Има много начини по които Българите наричат този край на държавата ни. Кой обаче е най-точния и правилен термин, описващ най-всеобхватно тази територия?
Да открием определението
Обикновено хората, които нямат изградено мнение и все още не са прихванали всеобщо разпространените стереотипи го наричат просто северозападна България. Често тези, които са родени там, все още живеят там или някога са минавали имат по-негативно отношение и за тях тя е северозападнала. Едва една малка част от обществото ни е достатъчно прозорлива и успява да види под повърхността на злободневните неуредици в региона и да осмисли цялото му богатство. Те не задължително са от хората, които гледат на живота през розови очила. Въпреки това за тях тя не е и северозападнала. Тези хора успяват да видят много повече. Именно затова те я наричат северозапазена България.
Причината да се озовем в северозападна България
Признавам си, самата аз не бях пътувала много в този регион. Не го познавах и до голяма степен вярвах на всички онези, които смело го наричат северозападнала България. Въпреки това, когато ни се отвори възможност да се включим в двудневен вело-преход на електрически велосипеди с готовност казах ДА! Щяхме да стартираме от крепостта Баба Вида във Видин и да завършим на Магурата, няколко километра след Белоградчик.
За да се включим в организирано мероприятие, в което аз и Нина далеч не бяхме единствените участници, трябваше да се съобразим с графика изготвен за събитието. Както вече споменах крепостта Баба Вида беше стартовата точка на вело-прехода. Там трябваше да бъдем най-късно в 10:30 сутринта.
Логистика по софийски
Направихме кратка сметка и установихме, че пътят ни от София до Видин в най-добрия случай е 3 часа и половина разумно шофиране. Това означаваше, че ние трябва да тръгнем от вкъщи най-късно в 6:30 сутринта, за да имаме време и да можем да спираме за задължителното за нас кафе.
Толкова ранно ставане, дълго шофиране и 70 километра върху велосипед в рамките на един ден обаче, звучеше като много лоша идея, особено след тежка работна седмица каквато беше нашата. Затова решихме да отидем във Видин от петък вечерта, да преспим някъде и да започнем вело-приключението свежи и отпочинали. Речено – сторено.
Да си откриеш хотел във Видин
Нагърбих се със задачата да прегледам всички места за настаняване във Видин. Едно от тях силно привлече вниманието ми с обещание за гледка към река Дунав. Това много улесни решението. До тогава не бях виждала Дунава и мисълта да имам постоянната гледка към него от стаята ме караше да потръпвам от екстаз. Да мога да наблюдавам реката, която грациозно обгръща татковината ни от север, и която същевременно е погубила толкова животи на хора дръзнали да омаловажат мощта ѝ, ме караше да се чувствам благословена и същевременно по-близо до историята на земята, по която вървя. При тази мисъл вече нищо друго нямаше значение и за мен, беше ясно – щяхме да отседнем в хотел Нептун.
Избрали хотела, тръгнахме от работа в петък следобед около 4 часа. Надявахме се да стигнем преди съвсем да се е стъмнило. Този ден времето беше лошо – цял ден валя и имаше силен вятър, а синоптиците обясняваха, че метеорологичните условия в цялата страна са такива. Подтикнати от лошото време решихме да минем през “магистрала” Хемус, вместо през прохода Петрохан с идеята, че пътните условия ще са по-добри и ще пътуваме по-спокойно. Сбъркахме…
След около 5 часа в колата и куп погрешни решения, започвайки с избора да минем през магистрала Хемус и завършвайки със злощастното решение да си “съкратим” маршрута минавайки по път 112, изморени като кучета най-сетне стигнахме във Видин. Часът беше вече 21 и града беше утихнал.
Първи впечатления от хотел Нептун, Видин
На рецепцията в хотел Нептун ни посрещна едно усмихнато момиче, което с вежливостта си почти успя да ни накара да забравим за последните няколко кошмарни часа. Взехме си ключа и се отправихме към стаята – мансарден апартамент на последния етаж с гледка към Дунав. За радост на Нина, която има почти панически ужас от височини, последния етаж означаваше третия :).
Качихме се в асансьора към които любезно ни насочи момичето от рецепция, натиснахме бутона за третия етаж и ченетата ни паднаха от изненада. Оказахме се в панорамен асансьор разкриващ гледка към поне 30-метров изкуствен водопад, които създаваше усещането за изкачване в красива пещера. Слязохме на етажа, огледахме се и установихме, че хотел Нептун не просто ни предоставя гледка към Дунава, но и цялостно една много приятна и уютна обстановка.
Нашата стая
Личеше си, че всичко в хотела е бутнато и е обърнато внимание на всеки детайл. Мансардния апартамент, в който се настанихме не правеше разлика. Удобно нагласен, с място за багаж, диванче, фотьойли и масичка на долния етаж. Банята беше разположена на горния етаж до двойно легло с голяма и удобна тоалетка пред него. Естествено и двата етажа на апартамента бяха с огромни френски прозорци, гледащи директно към река Дунав. За жалост когато стигнахме беше вече прекалено тъмно и единственото което реално можехме да видим през прозорците беше крайбрежната пешеходна алея. Не ни оставаше нищо друго освен да вечеряме и да си легнем. На гледката щяхме да се насладим когато се събудим.
Да се събудиш с гледка към Дунава
Когато отворих очи на сутринта ме беше обляла мека светлина от огромния прозорец. Скочих от леглото и залепих нос в него. Долу величествения Дунав кротко галеше брега. Потръпнах. Завладя ме вълна от силни емоции на възхищение и страхопочитание. Останах вгледана в него най-малко 5 минути, мислейки си какво ли им е било на прабългарите, когато са го пресичали за да заселят територията на днешна България. Колко ли от тях никога не са успели да го преминат и са загубили живота си в опит да се преборят с буйните му води? Въпросите се трупаха в съзнанието ми, но отговори нямаше. Накрая се насилих да изляза от хипнотизиращото влияние, което Дунава оказваше върху мен и събудих Нина. Нямахме много време. Очакваше ни вело-приключение и трябваше да закусим и да се подготвим.
Въпреки удивително комфортните легла, все още бяхме леко схванати от 5-те часа, които прекарахме в колата предната вечер и искахме да се раздвижим. Слизайки долу в края на стълбите забелязахме, че върху една врата пише “Басейн”. Спогледахме се озадачено, но нуждата от кафе надделя и продължихме към ресторанта.
Там ни посрещна едно широко усмихнато момиче, което бързо ни сервира ароматна закуска – омлет (направен от домашни яйца с прекрасен вкус) и плато свежи плодове. Като във всеки хотел отстрани на бара имаше и масичка, която предоставяше неограничен достъп до чай, кафе, хляб и т.н.
Спа центърът на хотел Нептун
Веднага след закуска пъргаво се качихме в стаята и опаковахме всичко. На излизане от апартамента обаче се сетихме за вратата с надпис “Басейн”. Не можехме да пропуснем да погледнем какво се крие от другата ѝ страна. Слязохме отново по стълбите и минахме през въпросната врата – а там открихме не просто басейн, а цяла спа зона перфектно оборудвана с всичко, за което човек можеше да си помисли. Температурата на басейна беше 36 градуса, а около него бяха разположени парна баня, стая с джакузи, кокетна стая за масажи и сауна. Изглеждаше като малък оазис.
Часовника обаче тиктакаше и колкото и изкусителна да беше мисълта да останем в това райско кътче цял ден бяхме поели ангажимент към организатора на вело-прехода. Затова само се спогледахме и си казахме “Ясно, и тук ще трябва да се върнем”. Кой да предположи, че във Видин ще открием хотел, който да ни предлага всички условия за една истински разглезваща почивка?!? С мъка тръгнахме към рецепция, взехме си довиждане с персонала и си обещахме отново да се видим.
За краткото време, което прекарахме в този хотел, мнението ми за Северозападна България успя коренно да се промени. Или може би по-скоро да се изгради. Старанието вложено в изграждането на едно наистина добро място, топлото човешко отношение на персонала работещ в него и запазения вкус на българските продукти ми показаха, че би било невероятна грешка просто да зачеркнем този край на България от картата. Това убеждение щеше тепърва да се потвърди следващите няколко дена, за които ви разказваме тук. Щастлива съм, че успях да усетя съхранената по тези места човещина и гостоприемство на българина.