Октомври месец 2015-та година прекарах най-прекрасните 7 дни в Любляна, красивата столица на Словения. Върнах се от там влюбена във всичко – от храната, през гредките, та до хората.
До преди да напиша английската версия на тази публикация в интернет можеше да се открие много малко информация за държавата, но скоро след това ситуацията драстично се промени. Дали имам нещо общо? Не знам… Не ми се иска да скромнича – възможно е. Най-накрая дойде времето да запозная и вас с 20-те най-уникални неща, които успях да открия в Любляна за 1 седмица.
1. Към някои велоалеи има тротоари. Към други няма.
Велосипедите явно са официалния метод за придвижване в Любляна, което обяснява донякъде изненадващо чистия въздух (стъклените им сгради не се запрашават!). Не знаем кое е дошло първо – карането на колела или велоалеите, но те са повече от тротоарите за пешеходци. На всичкото отгоре, там правилата се спазват. Велосипедистите караха лудо, но на никой не му и минаваше през ум да им прави забележка. Напротив, всички се преместваха на секундата ако дори леко настъпеха края на велоалеята.
2. Мъжете в Словения са невероятно красиви! Жените също, но ние не гледахме тях…
Към всички дами, които все още са самостоятелна бойна единица: стягайте багажа и “бягайте крачета”! Не искам в никой случай да обиждам българските мъже (и тук имаме страхотни красавци) – но толкова много хубавци на едно място не бяхме виждали. Разсеях се нещо… За какво беше тази публикация?
3. Не можеш да си купиш алкохол от бензиностанциите между 9 вечерта и 7 сутринта.
Забавното е, че нищо друго не работи в гореспоменатите часове. По някаква необяснима за мен причина всеки път, когато стигах до това заключение пред местните, те моментално ме поправяха, настоявайки на частта, която казва “от бензиностанции”, но така и никой от тях не можа да ме упъти към денонощен магазин. Извода тук е, че в Словения не можеш да си купиш алкохол след 9 вечерта (и да, това се отнася дори за бирата). Единственото решение на проблема е да се запътите към някое от заведенията (нашето любимо си остана ресторант Sarajevo ’84).
4. Всяка есенна сутрин е мъглива, но това е хубав знак!
Не мога да говоря за всички сезони, но според думите на хората, които срещнахме в Любляна там всяка есенна сутрин е мъглива. Чудното е, че именно мъглата носи обещание за топъл и слънчев ден. Обещание, което нито един път по време на престоя ни не беше нарушено!
5. Всички в Любляна говорят перфектен английски.
Това беше и си остава едно от най-любимите ми неща в Словения и люблянци. Нямаше човек, когото да заговорим и който да не ни отговори на чист и правилен английски без почти никакъв акцент!
6. Люблянци са ранобудни.
Нямам обяснение за този феномен, но за нас е голям позитив. В Любляна се ляга рано и се става рано. Сигурно затова хората изглеждат свежи и отпочинали!
7. Има повече хора тичащи в парковете, отколкото хапващи в McDonald’s.
Туше, западен свят! Не сте успели да повредите Словения и надявам се никога да не успеете. Беше си чист душевен оргазъм да виждам веригите за бързо хранене полу-празни, а парковете пълни с хора с перфектно изваяни тела. Пак се разсеях…
8. Хората са мили, без да са лицемерни.
Ако сте комуникирали с англичани, германци, французи и други познавате добре усещането да те обслужва безкрайно учтив човек, на който обаче не би обърнал гръб. И то не защото си мил, а защото знаеш със сигрност, че най-малкото което ще направи е да ти се изсмее. Е, люблянци не са такива. Те са мили, просто защото такава е славянската им природа.
9. Любляна е безопасна.
Разходка по улиците в 4 сутринта? Никакъв проблем. Ако случайно срещнете някой, то този човек най-вероятно е още по-ранобуден от останалите и отива на работа. Дори и крайните квартали на Любляна са безкрайно безопасни. О, да. И осветени!
10. Най-големия замърсител в Любляна са дърветата през есента.
Звучи ми глупаво да се ентусиазирам от това, но там никой не си изхвърля боклука на улицата. Да не говорим колко много хора видяхме да чистят целите тротоари пред блоковете и магазините си (от падналите листа де, то друго нямаше за чистене). Люблянци са си истинско вдъхновение!
11. Хората не просто са високи, те са дълги.
Аз съм 174см, което в България ме прави сравнително висока. Докато живеехме в Кипър си бях направо великан, а в Лондон – модел (спрямо местните). В Любляна обаче се оказах пигмей и ми хареса. Но както споменах по-горе те не само са високи, но са и някак дълги. Словенци правят силно впечатление с красива, издължена мускулатора, поради която дамите изглеждат като газели, а господата – изключително изтънчени.
12. Придвижването в Любляна може да е почти безплатно.
Както ви споменах, основния транспорт в Любляна е велосипеден и общината се е погрижила да е достъпен дори за посетителите на града. Ако си купите карта “Urbana” и я заредите с 1 евро (валидно за една седмица) можете свободно да наемата велосипеди на една от многото стойки разпръснати из града. Най-хубавото е, че велосипедите са абсолютно безплатни в рамките на първия 1 час (а за това време спокойно можете да стигнете от единия край на града до другия). Много скоро ще ви предоставя подробна информация за тази система.
13. Хотелите обикновено имат по два контакта в стая.
Ако смятате да пътувате към Любляна и имате повече от две устройства за зареждане, вземете си разклонител. Това малко неудобство не успя да развали престоя ни, но си научихме урока и следващия път тръгваме подготвени!
14. Тревата наистина си е зелена.
И то не само през лятото. Вероятно за Словения спокойно можем да кажем, че тревата си остава зелена и това се дължи на мъглата, за която ви споменах по-горе. Според думите на местните именно тази мъгла предпазва тревата от изгаряне на жаркото (а то е точно такова) есенно слънце.
15. Всичко е широко – и улиците, и светофарите, и апартаментите, и всичко, за което си помислите.
Ако си живял известно време в Лондон се научаваш да забелязваш широките помещения и да ги оценяваш по достойнство (там всичко е брутално тясно). Ако си се опитвал да се разхождаш из улиците на стар Пловдив, когато там е пълно с туристи, се научаваш да цениш широките улици. Но дори и да не си, няма начин да не усетиш очарованието на широките улици и просторните помещения.
16. Словенците (в Любляна) не са ксенофоби.
Невероятно освежаващо – обичам ги тези хора! Навсякъде ни посрещаха сърдечно и с усмивка и никой не го интересуваше дали сме българки или марсианки.
17. Хора от всякакви възрасти се придвижват на колела в Любляна.
Знам, че споменах колко популярен е велосипедния транспорт в Любляна, но има още нещо, което трябва да се отбележи. Там изглежда никой не си търсеше извинение във възрастта или социалния статус. Видяхме всичко – дами в офис облекла, младежи, баби и дядовци, майки с деца, бащи с деца, хора с кучета, господа с лъскави костюми. Явно никой в Любляна не е по-голям от здравето си.
18. Освен (някои) бензиностанции, нищо не работи 24 часа.
Всеки път когато кажа на някой в България, че нищо в Словения не работи денонощно, хората се изненадват неприятно. Колко ли обаче се замислят, че именно това позволява на един град да остане спокоен, а жителите му добре отпочинали? Не знам на какво мнение сте вие, но аз свалям шапка на словенци!
19. Рециклирането е национален спорт.
През седемте дена, в които бях в Любляна не можах да спра да я сравнявам със София и Лондон и думи нямам да опиша колко много ме радваше това, че насякъде имаше надлежно подредени и чисти кошчета за отпадъци. Сигурно остарявам, но за мен става все по-важно да живея в чиста среда и Словения спечели сърцето ми. Надявам се искрено да успеем да си откраднем техния стремеж за опазване на това, което имаме и да започнем да изхвърляме разделно. [Покашляне] Софийска община, на вас говоря…
20. Любляна е комбинация на най-доброто от всички светове.
Славяните са в пъти по-добри от латинските нации. Не мисля изобщо, че преувеличавам. Ние сме много по-топли и откровени, а ако сте сърбали попарата на западняци, ще знаете за какво говоря. Даже не се налага да ви обаснявам колко по-добре можем да се забавляваме! Межувременно сме и много талантливи, упорити и способни. За мое голямо съжаление над много от славянските нации все още тегне грозна историческа обремененост, но това е друга тема. Словенци обаче са успели да избегнат тази тегоба. Вместо това, те са си “откраднали” от немската подреденост и стремеж към изпипаност и съвършенство и са го комбинирали с топли славянски души. Казвам ви – най-доброто от двата свята!