Ждрелото на река Ерма – перфектния избор за еднодневна екскурзия от София

На запад от столицата, в непосредствена близост до Сърбия, сгушена между стръмни скали и приказни гледки, кротко преминава една малка и не много популярна в България река – Ерма. Обгърната в легенди и древна история тя предлага идеалните условия за разходка и разведряване на отегчените от градския живот, търсещи еко и био храни и искащи да спортуват софиянци.

Наскоро и ние имахме възможността да я посетим. За съжаление по не особено приятен повод, а именно предстоящото отдаване на планина Руй за златодобив и очакваното пълно унищожение на природата в региона на град Трън. Поради тази надвиснала над прелестите на този край опасност, група любители на природата в лицата на Любо (Odysseia-in Travel), Атанас (Penguin Travel) и планинския водач Георги Палахутев, ни поканиха да се присъединим към група журналисти. Задачата ни беше да видим и опитаме от преживяванията и кулинарията, които този край предлага. Надеждата е, че разказвайки за тези си преживявания ще запознаем повече българи с престъплението, което предстои да се извърши срещу едно толкова биологично чисто кътче от татковината ни.

Но нека ви разкажа за самото ждрело на река Ерма и съкровищата разположени около него.

Как да стигнете до екопътеката по ждрелото на река Ерма от София

С кола

Екопътеката по ждрелото на река Ерма се намира едва на около 3 километра от град Трън. Разстоянието от София е между 70 и 82 километра в зависимост кой път изберете. Който и маршрут да предпочетете според Google Maps ще ви отнеме едно и също време – около час и двадесет минути. Самият път до там е приличен (някои шофьори дори го определят като добър), с ненатоварено движение.

С обществен транспорт

Стигането до там е възможно дори и ако не разполагате със собствен автомобил. Има малки симпатични маршрутки, които тръгват от автогара Овча Купел и за малко повече от два часа стигат в Трън. Ето и часовете:

  • От София до Трън (website): 8:00, 10:30, 15:00, и 19:00 часа всеки ден.
  • От Трън до София (website) (делнични дни): 6:30, 10:30, 14:00, 16:40 и 18:40.
  • От Трън до София (събота и неделя):  8:00, 14:00, 16:40 и 18:40.

Билет за тях можете да си закупите само на място от шофьора и ще ви струва между 7 и 8 лева в посока.

Когато стигнете в Трън продължете по главната улица, подминете площада и единствения в града хотел на име “Ерма” и продължете напред по пътя. Той завива в дясно няколко метра след като сте оставили хотела зад гърба си. Там пътят вече е само един и няма как да се объркате. Ще видите множество симпатични къщи и след около 2 километра от хотела ще видите и хижа Ерма, но за нея ще ви разкажа малко по-късно. Продължете напред докато стигнете голямата кафява табела за екопътеката. Там самият път се разширява така, че образува нещо подобно на естествен паркинг, където спокойно можете да оставите колата си. Ако сте пеша марштутът е същият. Тротоар няма, но самата улица е широка и по нея почти не се движат коли, така че е абсолютно безопасно.

Ждрелото на река Ерма, екопътека и маршрути.

Дължината на цялата екопътеката по ждрелото на река Ерма е 13 километра и отнема около 8 часа. Възможно е обаче да се направи и по-кратка разходка с по-малък диаметър. Това е което направихме и ние.

Нашата започна с леко и приятно изкачване в първите си няколкостотин метра, след като поехме в дясно от табелата. След това пътеката стана доста по-стръмна и камениста. Ако възнамерявате да я посетите бих ви препоръчала да отидете там на хубаво, сухо време и да сте обути в удобни обувки, които ще придържат глезените ви добре.

Въпреки редуващите се стръмни изкачвания и слизания които пътеката прави, маршрута не беше особено тежък и бих казала, че е подходящ както за опитни планинари, така и за начинаещи и любители.

След първата стръмнина преминахме през няколко живописни дървени мостчета, които са емблематични за този маршрут. Още малко по-нагоре достигнахме до равен участък, който ни отведе до тунел*.

*Тунелът е изкуствено изсечен в скалата по време на Втората Световна Война от германците. Планът е бил от там да минава теснолинейка, която да достига до Рилски манастир. За наше огромно съжаление малко след издълбаването на тунела тази идея е отпаднала.

Няколко метра след излизането ни от въпросния тунел поехме по една добре утъпкана пътека в ляво и се спуснахме надолу към коритото на реката. Продължихме да вървим все по нея и след поредица от спускания и изкачвания достигнахме до част, в която започнахме да се движим почти постоянно нагоре. Докато вървяхме не видях маркировка, но не съм и търсила, тъй като самата пътека си личеше доста ясно през цялото време. Посоката също беше кристално ясна – нагоре по скалите.

Така продължихме приблизително около половин час, докато достигнахме едно разширение, със заравнена площадка върху една скала. Там направихме кратка пауза за почивка преди следващата стръмно изкачваща се част от маршрута ни, която ни заведе и до крайната цел на разходката ни – Църквище.

Църквище се намира на върха на една от най-високите скали, които се виждат в ждрелото. Самата скала видимо е била заравнена от човешка ръка за да образува плоска тераса. Било е сътворено от древните траки, които в миналото са го използвали за светилище. Качвайки се там ни се разкри божествена гледка към цялата околност и прелестите на ждрелото. Лесно е човек да разбере защо според траките боговете са били именно там. За съжаление мястото не е добре проучено и нямаме почти никакви сведения за него, освен, че до неотдавна там са откривани множество остатъци от тракийска керамика.

На Църквище прекарахме близо почти половин час, докато най-накрая водачите ни успяха да ни подмамят с обещания за вкусен обяд. Мотивирани от лекото пристъргване в стомасите ни, тръгнахме надолу. Някъде сигурно е имало разклонение защото в продължение на двайсетина минутки само се спускахме докато накрая излязохме от пътеката. Тя завърши на черен път, около който бяха накацали няколко добре поддържани къщи. След още 2-3 минути ходене по черния път се озовахме отново в началната точка при кафявата табела и паркинга.

Сергиите с наистина домашно сладко

В началото на екопътеката от където започна и завърши разходката ни имаше две или три сергии със собствено производство продукция на хората, които седяха до стоката си. Тя беше типичната за тези места: малко дървени сувенири и куп домашен мед и сладко.

Като всяка софийска група туристи не се сдържахме и се наредихме около сергиите като китайци на щанд за розово масло. Всички набързо се запасихме с доволно количество мед от бял трън и елексир от гръмотрън. Тук не мога да пропусна да спомена за дамите, че елексира от гръмотрън се използва за подобреване на метаболизма и регулиране на теглото 😉.

Хижа Ерма

След като напълнихме пазарските си торби, отидохме да обядваме в механата на Хижа Ерма. Нетипично за хижа, механата беше изключително добре заредена. Нищо не липсваше: студена бира, безалкохолни, салати, мезета, скара, десерти и каквото още ви дойде на ум.

Тъй като бяхме сравнително голяма група с много натоварен график, предварително бяхме направили поръчката си за обяд. Шопски салати, пъстърва на тиган и картофи соте за гарнитура. Всичко, което бяхме поръчали се оказа умопомрачително вкусно. Зеленчуците имаха богат вкус напомнящ на градинското производство на бабите ни от едно време. Пъстървата беше прясна и перфектно изпечена. Аз имам непоносимост към типичния вкус на рибата и не комсумирам никаква риба и морски дарове, но този път реших да рискувам и когато опитах пъстървата не можех да съм по-щастлива с решението си. А картофите соте бяха просто медени! Хрупкави отвън и меки  отвътре. Ако отидете там, без значение какво решите да хапвате, не пропускайте да си поръчате и една порция картофи соте.

Обяда ни завърши с прекрасен десерт – крем карамел, на който му личеше, че беше направен с истински яйца и домашно прясно мляко. Дори след толкова време, само мислейки за тези вкусотийки ми потичат лигите.

И така, след всичко прочетено до тук, приходили ви се и на вас на това магическо място с красива природа, и вкусна храна? А можете ли да си представите, че след година или две, може би дори за следващия планинарски сезон е възможно него вече да го няма или да е до толкова покрито с прах, постоянно преминаващи тежкотоварни машини и работници с кирки, че да напомня по-скоро на строителна площадка отколкото на природна забележителност (за каквато е обявена през 1961 година с цел опазването на уникалните скални образувания)?

В момента в Трън има съставен инициативен комитет “За запазване на община Трън като екологично чист регион”. Ако искате да ги подкрепите в борбата им срещу поредното предстоящо ограбване на клетата ни държавица харесайте страницата им във Facebook За чиста Трънска природа и следете развитието на делата им.

This Post Has 2 Comments
    1. Благодаря за съвета, Димитър! Със сигурност ще го направим. Много хубави неща чухме за село Банкя и Ябланишката част от еко-пътеката, но за жалост времето ни беше много лимитирано и не успяхме да стигнем до там. Но със сигурност ще посещаваме региона и за в бъдеще.

Вашият коментар