Когато говорим за Калофер в последеното десетилетие, често разговорите са свързани с мъжкото хоро. И сякаш малко сме позабравили, че тук е родното място на Ботев – роден на Богоявление, 1848г. , както и едно от най-китните кътчета в България, разцъфтяло в южното подножие на Балкана.
Та, ако решите да отидете да видите хорото – нещо наистина уникално и вдигащо духа – силно бих ви препоръчала да дойдете ден по-рано, или да останете ден повече. Но нека ви споделя моето изживяване, за да има препоръката ми тежест.
Пристигнах в Калофер на 5ти януари 2022. Тъй като не ми се минаваше Балкана с кола, се качих на влак. И да, БДЖ има много недостатъци, но въпреки това си остава достъпен и удобен вид транспорт. Ако пътувате от Горна Оряховица, има влакове няколко пъти на ден до Калофер, въпреки че само един е директен. Гарата в Калофер е добре обслужвана от към влакове, което позволява лесно стигане до града. Гара Калофер се намира на около 2-3 километра от града, което е достатъчно кратко разстояние за една приятна разходка сутрин (ако влака ви пристига на гарата в 10:16 като моят). Но силно бих препоръчала да организирате предварително транспорт от гарата до града, тъй като ще трябва да вървите по главен път, без пешеходна част.
Тъй като балканджии са безкрайно гостоприемни хора, собственика на къщата за гости „Речен Шепот“ – където бях отседнала – бе така добър да дойде да ме вземе от гарата. След като се настаних, реших да изляза, за да опозная Калофер – това бе първото ми идване тук.
Павираната главна улица и невероятната гледка към заснежените хълмове на Стара Планина е напълно достатъчна за да отмие забързаното ежедневие и стреса. Стигнах до центъра, пресечен от реката, доста бързо. Атмосферата беше някак блажена, спокойна, свята.
Паметника на Ботев сякаш гледаше над цял Калофер и вдъхваше благоговение към един от най-великите Българи. Националният музей „Христо Ботев“ е определено място, заслужаващо да се види. В него можете да научите повече за семейството на Ботев, както и да видите единствените останали негови лични вещи – включват преса за попиване на мастило, мастилница от синьо стъкло и поставка за перодръжки с формата на подкова, както и джобен часовник. До музея се намира и мемориална къща-музей на Ботев – реставрирана по спомени и описание на брата на Ботев и по-стари калоферци, тъй като по време на Освободителната война Калофер е бил опожарен. В къщата-музей могат да се открият автентичните шевна машина и чекръка на баба Иванка – Ботевата майка. Също така можете да видите Ботевото училище, и пред него камъка на който Ботев е изнесъл паметната си реч на 11 май 1867г.
Тъй като на 6ти януари 2022 имаше честване за 174та година от раждането на Ботев, на 5ти януари имах удоволствието да наблюдавам подготовката на българските войници за идните празненства.
След като обиколих центъра и се разходих по реката, реших да седна за обяд в Лятната Градина – заведение намиращо се точно на центъра на Калофер. Силно бих го препоръчала, готвят вкусно, работят бързо и цените са нормални.
Тъй като собствениците на къща за гости „Речен шепот“ са изключително мили хора, получих обаждане от собственичката Галя, с предложение за разходка до мястото на което ще се хвърля кръста. Тъй като не открих по време на разходката си къде се хвърля кръста, приех.
За тези, които не са присъствали, мястото за влизане в реката и хвърляне на кръста е на около 10-15 мин вървене пеша от центъра. Ако бях пропуснала разходката с Галя, едва ли щях да успея да го намеря на другата сутрин.
По време на разходката си, също така се спряхме да изслушаме речта по повод раждането на Ботев, както и негови творения, рецитирани от децата от местното училище. Усещането за приемственост през вековете беше неописуемо и незаменимо. Тържествата на 5ти януари завършиха с красива заря в чест на Ботев.
След всички емоции, беше време да се запътим към къщата за гости. Тъй като бях решила да стана около 4 сутринта, беше логично и да легна рано.
Богоявление дойде. Алармите се развъняха в 4 сутринта, и решена да намеря добро място за наблюдаване, започнах да се приготвям. Закусих, подготвих се с шапка, ръкавици, шал, допълнителен кат чорапи и дънки – учудващо за мен, бяха ми нужни – всички на първите редове до реката бяхме мокри!
Успях да тръгна около 5, като в 5.20 вече бях в заведението намиращо се най-близко до бента, за чаша ободряващо кафе. Имаше вече доста хора наоколо, въпреки ранният час. Взех втора чаша кафе и вода, и се запътих към мястото на бента. Разбира се, репортери от различни телевизии бяха дошли, и се бяха наредили на местата с добра видимост. Около реката вече имаше чакащи хора. Нито студа, нито мрака бяха спрели някой да дойде на време. Ще ви спестя малко повече от два часа стоене на минусови температури, с Балканския речен вятър – просто се облечете топло. Много по-топло отколкото ви се иска и отколкото смятате, че трябва!
Кръстът се хвърля в 8 часа. Но участниците в хорото започват да слизат от близката църква в 7.30, бавно, танцувално, под звуците на тъпан и гайда. Въпреки тълпата зад нас – първата линия до реката – успяхме да ги зърнем, когато минаваха покрай нас, на път към реката.
Първи в студените води на Тунджа пристъпи кмета, следван от 3 млади момчета – малки деца. Много глави надвиснаха над рампите до реката – всеки искаше да види магията, да се усети част от вълшебството на този ритуал.
Бавно пристъпяха Калоферци, с тежестта на запазени традиции на раменете си, водени от писъка на гайдата, и дълбоките удари на тъпана. Песента „Залюбила е Василка“ се понесе над студените води на река Тунджа.
Духа на българщината, духа на принадлежността, на единността мина през тълпата. Всички забравихме студа, липсата на сън, вятъра. Множество от хора, затаили дъх в едно, преклонили глава пред българското мъжество, пред българската традиция, пред любовта към всичко родно.
Това е Богоявление в Калофер – свежа глътка българщина.
Историята, която всички ние търсим; значимото в света и най-дълбоките истина – тука са, предавани от баща на син; братя, опиращи се един на друг, българи един за друг, равни в ледените води на една река в полите на Балкана.
И кръста бе хвърлен и хванат, и традицията спазена, а Калоферци бавно и полека започнаха да излизат от Тунджа. Но усмивките не слизаха от лицата, оглеждайки се около себе си, виждах само очи пълни със благоговение, радост, гордост, сълзи.
Ако можете – идете, вижте, почувствайте се част от народа, от българското, от вековния дух на нашата Балканската традиция.