skip to Main Content

Красивата лудост в Трън и трънчани и няколко идеи за разходка

На някои места се пътува заради природата. На други – заради магазините, историята, гледките, старинните къщи, специфичните атракции и какво ли още не. В Трън се ходи заради хората. Или по-точно, заради зевзеците. Но за тях малко по-късно. Нека първо отдадем почит на местната природа.

Докато сменяхме колелета с бус по време на скорошния ни престой в Трън не можех да спра да разглеждам природата, която ни заобикаляше. Различна е от всичко, което съм виждала досега. Не е камениста като Рила и Пирин, макар да има и скални масиви. Не е толкова залесена като Родопите, макар да има не малко гори. Не е толкова равнинна, колкото Тракийската низина, въпреки че Знеполе изглежда доста голямо. Природата на Трън си е неговата природа – шантава и прелестна, някак по български разхвърляна, но по-съвършена от най-добре подредената картинка.

И толкова много да се види и прави в този край! Ето само няколко идеи, които спокойно могат да запълнят една седмица!

Колоездене по спокойните междуселски пътища

Както в много други региони на България, така и в Трън има почти обезлюдени села. Тук обаче няма да се вглеждаме в лошото, защото то е създало условия за това, което искам да ви препоръчам, а именно: да покарате колело. Липсата на многолюдно население е и причината пътищата да са спокойни, а въздуха чист. Като бонус, голяма част от местността е равнинна, което прави колоезденето леко и изключително приятно!

Ждрелото на река Ерма

Няма такова нещо като грозно ждрело – просто не съществува! Затова не можем да не ви препоръчаме разходка по него. Вижте подробности тук, обувайте туристическите обувки и бегом към Ерма!

Скалният параклис на света Петка

Годината е някъде в началото на 10-ти век. Света Петка тъкмо е омесила питка, изпекла я в огнището на пещерата, в която се укрива и си е отчупила малък къшей, когато дочува, че неверниците идват за да я заловят. Уплашена за живота си, укриващата се от години лечителка се вглежда в огнището и разбира, че след като дима на запалените дърва не изпълва пещерата, то от там има и друг изход. Втурва се към него, а леките ѝ стъпки оставят следа от ходило и дланта ѝ в камъка. Малко преди да избяга от пещерата тя нарича хляба да се вкамени ако бъде докоснат от лоши хора. Когато неверниците нахлуват, Петка вече е избягала, но питата издава неотдавнашното ѝ присъствие. Един от преследвачите ѝ посяга да си откъсне парче, а питката се вкаменява.

Така можете да я видите и до днес – вкаменената пита на Св. Петка Българска си стои до огнището в скалната ѝ обител, а отпечатъците от ходилото и дланта ѝ носят изцеление на болните и сбъднати мечти на вярващите. Там, където някога е бил изхода на пещерата, през който тя е избягала, сега стои метален кръст. До него се стига с точно три крачки през прохода в дясно от входа на пещерата. Внимавайте обаче – през него могат да минат само вярващите. Според местните, неверниците ще се подхлъзнат и може да се наранят.

Музея на керамиката в Бусинци

Това е едно от местата, до които лесно и приятно можете да стигнете с колело. След като се отбиете от главния път посока село Бусинци, оставете колата някъде и скачайте на велосипедите. От там до музея са само няколко километра по равен терен, а защо си заслужава да го посетите можете да видите тук.

Тракийското светилище с форма на лястовича глава до Зелениград

Това безспорно е една от най-впечатляващите скални пещери, които сме виждали и задължително място за посещение в района на Трън!

Комплекс Горочевци

И като за завършек, ето ви едно място, за което почти със сигурност не знаете. Близо до село Горочевци има прекрасен еко комплекс за почивка, в който сервират уникално приготвена храна. Нямахме възможност да отседнем там (грешка, която скоро ще поправим), но пък хапнахме и за около час и половина успяхме да се потопим в спокойствието и тишината, заобикалящи това място. Ето и Facebook страницата им: https://www.facebook.com/gorochevtsi/ 

Местните зевзеци

Отдавна си знаем, че в Родопите има места, на които се говори различен от познатия български език. Кой да предположи обаче, че само на малко километри от София, а именно в Трън, човек може да седи и да се блещи като отровен докато му говорят без да разбира и думичка?

Не можем да ви кажем как и къде да се заговорите с Трънчани, но със сигурност не бива да изпускате възможност. Те се забавляват карайки хората да се пулят неразбирайки, а езика им е толкова различен, че се е наложило издаването на речник! Ето и някои от най-култовите лафове:

Я яя. [Аз яздя] – трънския вероятно е единствения език, на който можеш да направиш цяо изречение с един звук!

Он клендза по путето. [Той куцука по пътеката] – обзалагам се, че си помислихте за някоя мръсотия 🙂

Останалите оставяме на вас: вървете в Трън и разпитайте местните. Надяваме се, че любовта, с която мислим за това място ще зарази и вас. Само отворете сърцата си широко и идете там да ви посрещнат като в старите български книги, да ви напълнят душата и да ви усмихнат. Трънчани знаят как 😉

Вашият коментар