skip to Main Content

Рафтинг център Дрина-Тара: къмпинг бижу в Босна и Херцеговина

Пристигнахме късно вечерта и ни стана ясно, че небесните феи бяха бесни. Дъждът беше измокрил всичко и всички. И не беше приятен.

Нямаше никакво значение! Бяхме пътували в продължение на 15 часа и единственото, което искахме беше да се поразтегнем и да наваксаме на вътрешен хидратант (разбирайте бира).

Набързо се измъкнахме от буса, грабнахме багажа и изтичахме към отворения отвсякъде ресторант. Картината пред нас без съмнение беше красива: голяма зелена поляна, малки дървени къщички и лагерен огън под покрива на ресторанта. С малко въображение можех да си представя и планинските върхове в далечината. Усещах, че това приключение ще е епично.

Размерът има значение: ще успее ли доброто маневриране да компенсира за скромните сантиметри?

Преди да се настаним за вечеря трябваше да оставим багажа си, така че нашата група от 14 човека бързо се разпредели на по-малки комплекти и получихме ключовете си. Втурнах се към бунгалото, отключих вратата и ченето ми падна.

Първа мисъл:

А другите къде ще спят?

Втора мисъл:

Майчице мила! Тук трябва да се съберем 4 човека! Ето това ще бъде интересно!

Бунгалата на Рафтинг центърът Дрина-Тара се оказаха очарователни миниатюри. Абсолютно чисти и доколкото мястото позволява – чудесно подредени. Но в тях нямаше нищо друго освен 4 легла и 2-3 закачалки. По-късно щях да разбера, че дискомфортът, който размера им създава ще се окаже едно от най-големите преимущества на този къмпинг. Към този момент обаче ме беше обзел тих ужас.

Къмпингарския живот не е за слабите духом!

Липсата на предварително проучване на условията бързо ни удари в лицата. След като се освестих от първоначалния шок предизвикан от размера на бунгалото се досетих, че вътре няма душ. Не търсихме баните дълго – намираха се на около 50 метра от бунгалата и 20 години назад във времето. Само ъпгрейднати.

Шегата настрана – баните бяха външни. Добре оборудвани с достатъчно кабини, мъжки и дамски тоалетни, няколко мивки, огледала и всичко необходимо, единственото, което баните нямаха беше стени. Но пък това беше повтарящ се екстериорен мотив в къмпинга, така че нямаше какво да се изненадваме.

За щастие хигиената беше безупречна и след като предъвкахме и преглътнахме мисълта да се разходим полуголи в доста неприятното време започнахме да се забавляваме с базовите условия.

Босненско предизвикателство: всичко, което можеш да изядеш

Малко след менталното напасване с къмпингарските условия (все пак това ни беше първия път на къмпинг) вече нищо не можеше да застане между нас и храната. Очевидно това беше и идеята на домакините ни. Настанихме се в групи по 8 човека и кулинарното фиаско започна. Блюдата пристигаха едно след друго, кое от кое по-вкусно, кое от кое по-уникално. Всичко – домашно приготвено. Без консерванти. Да си оближеш пръстите до лактите!

Но докато вкусовете ми рецептори празнуваха, тялото ми започна да трепери. Времето можеше да бъде описано като един от типичните български сезони – е*ах тоя студ! Да, бирата не ми помагаше особено, но честно казано не мисля, че нещо би могло. Ако студеното не ви понася не ви съветвам да посещавате Рафтинг център Дрина-Тара преди средата на Юни. От друга страна пък това е времето, в което реката е най-пълноводна и респективно – най-подходяща за рафтинг. Все с нещо ще трябва да направите компромис, но избирайте разумно.

И нека бъде светлина!

Макар Босна и Херцеговина да ни посрещна намръщена, на следващия ден беше забравила сърдитнята си. Ние пък от своя страна се хилнахме на обилната, вкусна закуска, която ни поднесоха и на очарователно вкусното кафе. Беше време за рафтинг и вълнението се усещаше във въздуха.

За нас беше и време да се вдетиним. Ритнахме обувките настрана и хукнахме по тревата боси и щастливи. После изтичахме да се запознаем с реката и да въздишаме по тюркоазените ѝ нюанси, докато слънцето си играеше със слънчеви зайчета.

Докато се усетим беше време да открием границата на Босна и Херцеговина и Черна Гора (добре скрита някъде в планината) и да се впуснем в рафтинг приключението ни. А то си беше епично!


На черногорска почваРафтинг на реките Тара и Дрина

Пълния текст, видео и снимки от първото ни рафтинг приключение в Босна и Херцеговина, сервирано със забавни подробности от Ели.

На рафтинг в Босна и Херцеговина

Планинско сафари с джипове

Босна беше добра към нас само ден. Когато се събудихме сутринта в деня след рафтинга тежки облаци бяха надвиснали над къмпинга. Илийката подреждаше небесните си бъчви вино по-шумно от всякога. Знаехме, че ще е грозен дъждовен ден и въпреки това не използвахме нито една мозъчна клетка когато ни попитаха дали искаме да се качим в планината на джипове.

„Аха“ – отговорихме задружно с тъпо-ухилени лица вярвайки, че нямаше да ни го предложат ако времето не беше подходящо. Казвала ли съм ви, че предполагането е една от най-грубите житейски грешки? Е, аз го знаех. Но, уви – да знаеш и да прилагаш знанието са две различни неща.

Вече се досещате, че въпросното сафари беше епичен провал. Началото му обаче не беше такова. След около 40 минути в джиповете (предимно върху обикновен асфалт) стигнахме до малък паркинг някъде в планината. Според думите на водача ни щяхме да стигнем до площадка, от която се разкрива гледка към около 60 метров водопад – едно от най-красивите неща в региона. Е, времето не беше съгласно с него и на инат покри всичко с плътна бяла завеса. Това не направи гората по-малко красива, но от водопад нямаше и помен.

Научен урок: когато в планината вали, стой си в ш#&@{@}@ кола!

Нали не знаехме какво пропускаме като не можем да видим водопада (и до ден днешен не знаем) бързо скокнахме обратно в джиповете и се отправихме към дестинация №2. Кратки 20 минути и бяхме там. Снега в началото на пътеката не изглеждаше особено примамливо, но след обещанието за кратка, 3 км разходка решихме, че няма какво чак толкова да се плашим. Тръгнахме. По нас пое и дъжда.

Само 20 минути по-късно бяхме подгизнали. Колкото повече се изкачвахме, толкова повече сняг имаше и толкова по-трудно ставаше вървенето. „Не се притеснявайте“ – каза някой от групата – „Те ще ни вземат с джиповете на края на пътеката“. Въпреки съмненията ми, продължихме. В крайна сметка не искаш да се връщаш обратно ако колите няма да са там, нали?

Отдавна бях загубила водача ни от поглед когато стигнахме края на пътеката. Частично скрити от мъглата виждах красиви назъбени планински върхове. Обзалагам се, че изглеждат приказно в по-добро време. Към този момент настроението в групата варираше между отчаяние и яд. Когато обаче осъзнахме, че няма да ни вземат с джипове всички минаха на вълна гняв. Трябваше да се върнем обратно по същия път по който бяхме дошли. На дъжда. Явно никой от групата не преглътна по пътя на обратно – ако беше станало можеше да има отровени…

Да се стоплиш с нови приятели

След изпитание подобно на описаното по-горе човек би предположил, че хората ще си вземат душ и ще се намъкнат под завивките, нали? Е да де, ама ние Балканците не сме толкова хилави! Ако наоколо има вино и ракия, проблемите започват да се решават от само себе си!

Малко след като се върнахме в рафтинг център Дрина-Тара гледката в ресторанта беше очарователна: настанени около големите маси всички се бяха сгушили под дебели вълнени одеяла. За допълнително сгряване в гърлата се изливаха промишлени количества червено вино. Изстрадалите ни папуци бяха строени около огъня, а до тях кротко потриваха ръце най-измръзналите от нас. В пеперуден стил Ели и аз хвъркахме от маса, говорейки си с всички хора в къмпинга, независимо че не са от нашата компания. Оказа се, че липсата на просторна стая с баня ни беше превърнала в социални пеперудки.

Заключението на тези две сестри

В деня на заминаването ни бях разкъсана: искаше ми се да стигна до топлото си легло, но никак не ми се тръгваше от Босна и Херцеговина. Макар много от хората в нашата група да бяха тотално разочаровани от базовите условия в къмпинга, аз и Ели се влюбихме в мястото. Дали е луксозно? В никой случай. Препоръчваме ли го за посещение? Голямо ДА! Всъщност, самите ние нямаме търпение да се върнем и се надяваме да се случи скоро!

Какво трябва да знаете ако отивате в Рафтинг център Дрина-Тара?

За климатичните условия:

Независимо в кой сезон отивате имайте предвид, че къмпинга се намира в планинска зона. За вечерите ще ви трябва топло облекло (дори и Август месец).

За храната:

Ако си вземете пакетна оферта (което е страхотна сделка откъдето и да го погледнеш) ще имате достъп до повече храна отколкото ще ви е необходимо. Имайте предвид обаче, че мястото не е емоционално подготвено за вегани и вегетарианци, така че ако сте на специфична диета уговорете условията предварително.

Питиета:

Бирата в ресторанта е 2 евро. Кафето е 1 евро и ако не се лъжа толкова е и чая. Имате право да си внесете алкохол ако желаете.

Близки магазини/аптеки и други:

Рафтинг център Дрина-Тара се намира на около 15 км от Фоча – малък босненски град. Разстоянието е твърде голямо за разходка, а надали може да си повикате такси (около 10км от разстоянието е черен път). Ако не сте със собствен автомобил препоръчваме да си заредите всичко предварително.

Пари (с какво можете да плащате)

В къмпинга можете да плащате с евро. Това е валидно и за около 98% от магазините във Фоча. Не забравяйте обаче, че 1 евро = 2 босненски марки (като в България). Няколко пъти ни казаха, че местните магазинери се възползват от незнанието на някои чужденци.

Как да резервирате?

Ако искате да направите резервация в рафтинг център Дрина-Тара вижте този линк. За да си вземете пакета, който ние ползвахме (дано случите на по-хубаво време) цъкнете тук.

Вашият коментар