Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово

– Да, чедо, познавам ви всичките, но не заради това дойдох при теб сега – каза тихо жената – Дойдох при теб за да ти разкажа какво те очаква, преди да вземеш окончателно решение по кой път да поемеш.

– Но как да знам, че това което ми казваш е истина? – попита Ана.

– Този, който познава бъдещето, чедо, познава и миналото – отговори старицата. След това добави – Преди  12 години, на 7 Април 2004 година, докато копаехте нивата на семейство Станимирови, баща ти намери заровеното от вече отдавна починалия Станимиров старши гърне, пълно със златни монети. Решихте да задържите монетите, но трябваше да ги криете и да ги пазите в тайна, защото ако Станимиров младши узнаеше къде сте ги намерили щеше да ви ги отнеме. Така още цял месец ходехте да превивате гърбове по нивата му докато накрая майка ви се сети, че можете да оправдаете промяната в материалния си статут казвайки, че сте получили голямо наследство от леля в чужбина, която не е имала други наследници. Затова и двете със сестра ти отидохте да учите именно в Германия, защото бяхте казали пред хората, че тази ви леля е от там.

– Но как? От къде знаеш всичко това? – Прекъсна я Ана.

– Вече ти казах дете, този който познава бъдещето, познава и миналото. – отговори старицата – Но не това е, което има значение в момента, а и няма смисъл да ти разказвам неща, които вече знаеш. Дойдох при теб, защото ти предстои да вземеш едно много важно решение в живота си. Знам, че си тръгнала на далечен път за да откриеш собственото си щастие. И това ще се случи. Ще се върнеш отново в Германия. Там ще започнеш работа в голяма туристическа агенция, където ще срещнеш и любовта на живота си. Година след като се ожените ще ви се роди здраво момченце, което ще порасне щастливо и обичано.

– А какво ще се случи с родителите ми и със сестра ми? Те ще бъдат ли на сватбата ми, ще познават ли детето ми? – Попита Ана.

– Ех мило дете… – Въздъхна старицата – Малко след заминаването ти майка ти ще се разболее от мъка и до една година ще почине. След смъртта ѝ, сестра ти, Катя, ще напусне съпруга си и ще се премести в Австралия точно преди писмото, което ще изпратиш с датата на сватбата ти  и адреса ти в Германия да пристигне в бащината ти къща във Велинград. А баща ти съвсем ще се пропие, ще загуби хотела и всичките семейни пари и ще изживее последните си дни в дом за възрастни хора.

– Но никой от тях ли няма да ме потърси? – натъжи се Ана.

– Ще те потърсят, Ана. В деня след заминаването ти ще наемат частен детектив, който ще те открие точно след като си се запознала с бъдещия си съпруг Красимир. В продължение на една седмица детектива ще те следи от далеч и ще прави снимки, които в последствие ще покаже на семейството ти. Тогава те ще разберат колко си щастлива с новия си живот, но няма да се свържат с теб.

– Но защо, няма да го направят?

Продължава на следващата страница 👉