Така можеше да наблюдава живописните картини по трасето, по което се движеше теснолинейката и същевременно не ѝ се налагаше да създава контакт с останалите пътници.
Влакът тръгна и Ана отново се потопи в собствените си мисли. Картините пред погледа ѝ се сменяха като една прекрасно подбрана колекция от пейзажи, която някой прожектира в киносалон.
Започна да се отпуска и да обмисля накъде да поеме след като стигне в Банско. Може би щеше да прекара една нощ там в някое скромно хотелче. Някъде, където не познават баща ѝ. Това я подсети за баща ѝ и майка ѝ, за събитията от предишната нощ, за сестра ѝ, която скоро щеше да се омъжи, и най-вече за това, че тя няма да е там в този важен момент. Тези мисли я натъжиха и тя се разплака.
В този момент някаква възрастна и немощна женица се приближи до нея със сетни сили и седна на отсрещната седалка. Виждайки стичащите се сълзи по лицето на Ана, заговори:
– Какво има, чедо? Защо плачеш? Виж млада си, красива си, животът е пред теб.
Старицата говореше тихо и спокойно, но Ана не искаше да разговаря с никого. Погледна жената, избърса сълзите от лицето си, и леко ѝ се усмихна. Не каза нищо. Вярваше, че това е достатъчно, за да покаже на спътницата си, че няма нужда от успокоение и не ѝ се говори. После пак загледа през прозореца.
Възрастната жена отново заговори:
– Разбирам, че ти е тежко и мъчно дете мое, но семейството ти те обича. Трудностите, през които минавате в момента, ще отминат и отново ще намерите хармонията помежду си.
Ана малко се стресна, а след това се начумери. Последното нещо, което ѝ трябваше в момента е някой да я изнудва за пари срещу псевдо-гледачество. Тези ѝ мисли бяха прекъснати от мекия глас на възрастната жена.
– Не се притеснявай миличка, не търся пари, знам че ти и семейството ти имате много, но там накъдето отивам аз, пари не ми трябват.
Това още повече обърка Ана. Тя не се сдържа и продума обратно:
– Тогава защо ми говориш бабо? Какво искаш от мен? Да не би да познаваш мен или родителите ми? Ние познаваме ли те?
Продължава на следващата страница 👉
5 replies on “Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово”
Много лична история, пропила в себе си голямо количество емоция. Чудя се каква част е художествена измислица. Определено ми хареса и го четох с интерес. : ))
Благодаря ти, Вики! Много се радвам, че ти е харесал! Всичко, което се отнася до Велинград и региона са реални факти. Що се отнася до останалото – сигурно и то е истина в нечий живот, но героите на моя разказ са плод на художествена измислица.
Страхотен разказ!
И целия блог на двете сестри е много добър. Дано да има повече такива българки!
На Ели и Нина пожелавам да намерят по един добър мъж и да народят много българчета:)
Гео
Благодаря ти за милите думи, Гео! Подобни коментари осмислят делата ни и ни насърчават да сме още по-усърдни и упорити! Пожелава ме ти прекрасни почивни дни и ведро посрещане на предстоящите празници!
Сърдечни поздрави,
Ели и Нина
Браво момичета . Повече родолюбци да има в тази прекрасна страна.Успех.