Categories
Разкази Пътуване

Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово

Тя нямаше приятел, нито други близки във Велинград. Не знаеше и с какво иска да се занимава. Всичките ѝ планове бяха обвързани със семейството ѝ, а в този момент имаше чувството, че то се разпада. Натъжена от това усещане и малко сърдита на всички Ана реши, че е време да поеме живота си в ръце. Да си събере багажа, да отиде някъде и да започне отначало.

Така и направи. Събра един куфар с най-необходимото, взе няколко хиляди лева в себе си, с които да положи основите на новия си живот и тръгна към гарата. Не искаше да шофира или да пътува с автобус. Имаше нужда от спокойствието, което возенето с теснолинейката ѝ предоставя за да може да изчисти съзнанието си и да вземе решение къде да отиде.

Стигна до гарата в 10 и 45. Беше изтървала теснолинейката към Добринище тръгваща от там в 10, а следващата в същата посока беше чак в 3 часа след обяд. Това обаче не я отказа от решението ѝ. Тя си взе едно кафе от машината до касата и седна да помисли какво да прави до 3. В някакъв момент ѝ хрумна нещо и реши да се разходи до параклисa „Свети Никола“. Разходката от гарата до там щеше да ѝ отнеме около половин час в посока, а като малки със сестра ѝ обичаха да ходят до него и да мечтаят какви ще станат когато пораснат големи. Надяваше се отивайки до параклиса да успее да реши къде иска да положи началото на новия си живот.

Остави багажа си при човека, който продаваше билетите на гарата и се запъти към „Свети Никола“. Пресече града, заобиколи хотел „Двореца“ и продължи по черния път през гората, водещ към параклиса. След още петнайсетина минути стигна и до реновираната конструкция на светилището. Насочи се към чешмата да утоли жаждата си, а след това влезе и в самия параклис. Малката сграда сгушена сред дърветата и някак скрита от света беше точно това от което се нуждаеше.

Там прекара цели три часа разсъждавайки над всичко, което се бе случило в животът ѝ откакто баща им намери това гърне. Мислите препускаха в съзнанието ѝ като полудели, но никоя не ѝ даваше насока на къде да поеме и къде да отиде за да започне отначало.

Около 2 часа след обяд прецени, че е време да тръгва обратно към гарата. Каза една бърза молитва към Св. Никола, който по незнайни причини възприемаше за покровител на пътешествениците, потърка кръстчето висящо на врата ѝ заедно с малката сребърна иконка на светеца, полюшваща се до него, и тръгна.

В 2 и 35 беше обратно на гарата. Купи си еднопосочен билет до Банско за скромните 4,20 лв. Взе си багажа и излезе на перона да изчака теснолинейката.


Тя пристигна точно в 3, както бе по разписание. Ана се качи в последния вагон и отиде да седне на най-задната четворка седалки до прозореца, с гръб към движението и останалата част от вагона.

Продължава на следващата страница 👉

5 replies on “Пътуване във времето: от Велинград до Аврамово”

Много лична история, пропила в себе си голямо количество емоция. Чудя се каква част е художествена измислица. Определено ми хареса и го четох с интерес. : ))

Благодаря ти, Вики! Много се радвам, че ти е харесал! Всичко, което се отнася до Велинград и региона са реални факти. Що се отнася до останалото – сигурно и то е истина в нечий живот, но героите на моя разказ са плод на художествена измислица.

Страхотен разказ!
И целия блог на двете сестри е много добър. Дано да има повече такива българки!
На Ели и Нина пожелавам да намерят по един добър мъж и да народят много българчета:)
Гео

Благодаря ти за милите думи, Гео! Подобни коментари осмислят делата ни и ни насърчават да сме още по-усърдни и упорити! Пожелава ме ти прекрасни почивни дни и ведро посрещане на предстоящите празници!

Сърдечни поздрави,
Ели и Нина

Браво момичета . Повече родолюбци да има в тази прекрасна страна.Успех.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.