skip to Main Content
Nos Kaliakra

Нос Калиакра: там, където се срещат красотата и смелостта

Калиакра се огледа, опитвайки се да срещне погледа на някоя от другите 39 девойки. Не успя. Отчаяние и тъга бяха увиснали във въздуха и момичетата изглеждаха като да са загубили връзка с реалността. Те всички бяха затворници. Затворници, с ужасяваща съдба.

Четирийсетте момичета бяха изгубили всичко. Семействата им бяха брутално убити, а домовете им изравнени със земята. Миналото им изтрито, а бъдещето – страшно.

В очакване на вечерта, когато всяка от тях щеше да бъде дадена за награда на най-заслужилите османски войници, те отчаяно търсеха спасение поне за душите си. Едното единствено нещо, което им беше останало – тяхното достойнство – скоро щеше да им бъде отнето. Не можеха да го позволят.

Най-храбрата и най-красивата измежду девойките – Калиакра – имаше решението. Дори само мисълта ги ужасяваше, но това беше единствения изход.

Момичетата сплетоха коси и като лястовици застанаха една до друга на края на скалата. Седемдесет метра под босите им нозе вълните яростно се разбираха в острите камъни. Девойките потрепнаха. По-важно ли е достойнството от живота?

В този момент 40 българки дадоха на света най-ценния урок: достойнството е над всичко, а живота няма стойност, ако не можеш да го споделиш с ближния си. Те скочиха от скалата, устремени към смъртта си оцветявайки брега на Черно море в алено червено.

Преди седмица аз и Ели застанахме на ръба на същата тази скала и се вгледахме в сините води, нежно галещи назъбените камъни. Морето беше спокойно и някак странно спокойни бяхме и ние. Една сълза се търкулна от окото ми и падна. Друга стои на клепача ми в този един момент.

Текста, който прочетохте по-горе е артистична интерпретация на легендата за 40-те девойки, загубили живота си на нос Калиакра. Дали наистина се е случило? Аз вярвам, че е. Дали в действителност са били 40? Не знам, но няма и значение, не мислите ли?

Да посетя Калиакра беше една от мечтите ми и нямам достатъчно думи, с които да се отблагодаря на Галин от Trip Kavarna, Дарина и Милена от Туристическо Сдружение Каварна и Краси от Къща за гости Левана, за това, че сбъднаха една от мечтите ми.

Както може би сте чували и чели в различни източници, споменатата по-горе е само една от легендите, свързана с Нос Калиакра.

Друга такава разказва за Свети Никола, покровител на рибарите и моряците, който избягал от Османски кораб. Според историята, докато той тичал към брега Господ протегнал ръка и създал Калиакра под нозете му, за да му помогне да се спаси. Иронията е, че именно на края на носа той бих схванат от турците и съсечен.

И тъй като втората легенда звучи повече като детска приказка, аз избирам първата. Дори и днес, толкова години след освобождението на България, раните все още не са зараснали. Като българка разбирам, че едно от най-добрите лекарства е признанието към онези, дали живота си за да запазят нацията, вярата и достойнството ни.

Независимо обаче дали се вълнувате от история или не, Нос Калиакра и безмерната му красота ще ви омаят. Отделете си поне половин ден за да се разходите там, да видите останките от Византийската крепост, да разгледате музея или просто да се насладите на необятната морска шир. Това без съмнение ще остане едно от любимите ви места.

This Post Has One Comment
  1. Бях чувал нещо за легендата за 40-те девойки, но не я знаех в подробности. Разтърсваща е. Благодаря, че я сподели. Наистина мястото е магическо – ходил съм два пъти. Единият беше, когато бях много малък и не осъзнавах много къде съм, но пък видях делфини! Спомням си, обаче, че бях омаян от огромната широта, както и от красотата на мястото.

Вашият коментар