Здравейте и добре дошли в нашият дигитален свят!

Тъй като това е блог / уеб сайт за пътуване и стил на живот вярваме, че е важно да познавате хората зад него. Това сме ние – Нина и Ели Александрови. В следващите редове от тази страница ще се постараем да сме кратки, но изчерпателни и да ви кажем всичко, което ви е необходимо да знаете за нас.

Защо споделяме историите си? Подведохме ли се просто по модата на „травъл блогърстването“?

Започнахме този блог по 2 основни причини: 1) за да промотираме сестринството и близостта, която трябва да съществува между братя и сестри и 2) за да можем да споделяме съвети и препоръки за пътуване с вас, нашите читатели, и да не ни се налага да обясняваме едно и също не всеки познат, който ни попита за някое от поредните ни пътешествия. Да, спокойно можете да кажете че това е известна доза мързел, но опитайте и вие да разкажете една история 10 пъти. След 3-я път ще започнете да пропускате детайли и да забравяте неща, а накрая и ще ви писне постоянно да повтаряте едно и също.

Що се отнася до модата на „травъл блогърстването“ – тя ще отмине. Нашето желание да споделяме за прекрасните места, които посещаваме или просто да изразяваме мислите и емоциите си обаче ще остане.

Какво ценим в живота?

На първо място ценим семейството си и се ценим една друга. Във всеки момент, в който някой член на семейството има нужда от помощ, останали захвърлят всичко друго и се хвърлят да помагат на изпадналия в нужда. Обичаме се взаимно такива каквито сме, с всичките си слабости и недостатъци, и с всичките си грешни решения. Да се научиш да обичаш по този начин не е лесно, но да имаш тази способност е едно от най-прекрасните чувства.

Как обичаме да пътуваме? Какъв е стила ни?

Имайки предвид, че по-голямата част от този блог е за пътуване, трябва да знаете какъв е нашият стил на пътуване. Не сме привърженици на пътуването в стил „на автостоп около света“. Работим много и усилено, затова когато почиваме изискваме комфорт. От друга страна претенциозния лукс ни отегчава до смърт. Намираме показните демонстрации на финансово благополучие за проява на много лош вкус и нисък интелект. Това, което се опитваме да кажем, е че където и да пътуваме даваме най-доброто от себе си да намираме места, които предлагат най-основните удобства, а всичко над тях е добре дошло. Еднакво щастливи сме, както в планински хижи, така и в луксозни СПА хотели.

СПА или планински преходи?

Комбинация между двете. Златната среда открихме веднъж отивайки на разходка до 7-те Рилски езера, когато малко след „Бъбрека“ ни заплющя тежък проливен дъжд. Побързахме да се върнем към цивилизацията (предимно пързаляйки се по дупета в калта надолу по склона), а след това прекарахме остатъка от деня в топлите минерални води на басейна в Сапарева Баня. От този момент насетне винаги се опитваме да комбинираме планинските преходи със СПА почивка за завършек. Но ако трябва да избираме между двете и комбинацията не е възможна – планината печели.

Планина или море?

Планина! Дори няма място за преговори. Морето е прекрасно, но има два проблема: а) има твърде много пясък; и б) на втория час сме вече отегчени.

Музика?

Харесваме комерсиална музика и не ни е срам да го признаем. Съвременното осъждане на хората на база музика, който харесват ни е е непонятен и на всеки, който има възражения отностно предпочитанията ни можем да кажем само едно: it’s our life and it’s now or never!

Защо все още не сме ходили в Америка?

С риск да ви изненадаме ще кажем, че освен няколкото места посочени в списъка на забележителности, които искаме да посетим, нищо друго от Щатите не ни привлича. Не ни разбирайте погрешно, сигурни сме, че в Америка има тонове невероятни неща, които да бъдат видени и направени. Сигурни сме и че има и много добри хора, но Американската култура – или поне частта от нея, която познаваме не ни блазни. По ирония на съдбата по-голямата част от музиката, която слушаме е точно Американска. Въпреки всичко някой ден вероятно ще направим едно пътуване на колела и там.

Отношението ни към живота?

Любов. Без глупости. Правили сме не малко грешки в живота си. Една от най-типичните е опита ни да се съобразяваме с желанията и капризите на останалите хора, просто защото се страхуваме, че ще е грубо да кажем не. Е, променихме се. Вече казваме това, което мислим и се стараем да не съдим другите. Понякога хората се обиждат, но това е риск, който сме готови да поемем.


И отново се отплеснахме…. Все пак сме жени. По природа можем да говорим с часове за себе си! Но за сега мислим, че казаното до тук е добро начало. Ако имате някакви въпроси към нас – с радост ще ви отговорим. Пратете ни имейл или ни пуснете съобщение във Facebook.