Нацията на балъците

България е красива. Ама толкова е красива наистина, че всеки път, когато се огледам в опулено-мътния поглед на някой българин и ми иде да се дера като магаре от рев. Невероятна природа, богата на ресурси територия, прекрасно море и умопомрачително красиви планини, разкошни климатични условия, плодородни почви, прекрасни за развитие на агрикултура и толкова потенциал за туризъм… И като капак на това: НАЦИЯТА НА БАЛЪЦИТЕ…

Ти мили читателю не се обиждай, защото това не е лично към теб. Или пък се обиждай – все ми е тая. Ако мога да те разтърся и да се огледаш най-накрая добре в огледалото – разпни ме! Готова съм да се жертвам, ако ти ще се промениш… Само че тая работа силно ме съмнява.

И ако се питате какво кара човек да престъпи границата на здравия разум и да започне да ги лее такива едни в онлайн пространството, нека ви разкажа няколко ситуации.

Съвсем наскоро пътувахме до Белоградчик – една от най-прекрасните забележителности в България, обгърната от мистериозни легенди и пропита с историята на стотици поколения. Пристигаме там в ранния следобед и прегладнели като вълци спираме, за да попитаме къде бихме могли да хапнем. Момичето, на което попадаме ни поглежда замислено, хвърля поглед на часовника си и заявява: “Ами, след 4 следобед, в събота…. Ами няма къде – всичко е затворено.”. И ние изкарваме същия този гореспоменат опулено-мътен поглед и започваме да се почесваме по главите като маймуни. Не може да говори сериозно – това момиче трябва да се шегува… Мятаме се в колата и уверени, че нещо се е объркала правим една обиколка наоколо. Ей Богу, права беше! Нямаше къде да се хапне. В събота, в 4:30 следобед дори заведенията точно срещу входа на прочутата крепост Калето бяха затворени… И ние си се пулихме, пулихме, пък накрая си казахме “Ами България… Какво да правиш.”. Но истината е, че България няма нищо общо… Само българина балък.

И тази ситуация не ми дава мира! СевероЗАПАДНАЛА България била… Нищо подобно! Ако сте били в Белоградчик да видите скалите, ще знаете, че България не е никак западнала там. Но българина балък всъщност е западнал. Защо ли? Нямам никаква представа… Не мога да кажа, че е мързелив, защото същия този българин работи като куче когато отиде в друга държава и по 10 и по 12, та някой път и по 16-18 часа. И не само работи! Той е инициативен и креативен. Идват му наум сто неща и се сеща и как да ги постигне. Но в северозападна България сигурно въздуха им изпива мозъка…

Сещам се сега и за една друга случка. Вървя си аз към работа най-спокойно и не щеш ли, виждам възрастен мъж в средата на 50те да стои на тротоара с една разтворена папка с документи. Разглежда той папката и в един момент вади един от листите, мачка го и го хвърля на улицата. Отнема ми секунда да се окопитя, стигам до листа хартия, вдигам го и настигам господина, който междувременно е тръгнал напред с нос все още забит в папката. Успявам да го настигна бързо и се обръщам към него с думите: “Господине, изтървахте си това”. Говоря с най-спокойния тон и му подавам намачкания лист. Той вдига намръщен поглед и без грам смущение, на доста висок тон изстрелва: “К’ва си ти ма?”. Идеше ми да го удуша там на място и да изчистя България от два боклука едновременно – хем от него, хем от хартията му. Само че никак не си струва…

Ами тази сутрин? Пристигайки на работа засичам кола, чинно паркирана точно на завоя – запречвайки идеално едното едничко местенце, където тротоара е нисък и от където евентуално биха могли да минат майки с колички или пък хора в инвалидни такива. Възмутена, обсъждам със сестра си паркирането, докато си проправяме път към входа на сградата. Няма цинизми в думите ми, само се чудя как изобщо ги раздават тези книжки и дали някой, някога е чел закона. На два метра от мен някаква млада “гуспоица” се изказва: “Знаем го закона, ама сиа тъй съм паркирала.”. Ухааа, казвам си, още една от калъпа – хем насрана, хем гордо ходи… Ама какво да кажеш – българка. Явно горда при това.

И после като се замисля – само това ли е… Сега се сещам за нещо, което прочетох преди време. Ето ви цитат от реч на предишния английски посланик в България, Джонатан Алън:

“Най-големият проблем у нас са хората, които паркират по тротоарите, като чупят плочниците и карат децата и старците да вървят по платното”, каза един от моите приятели пет минути, преди сам да паркира на тротоара. Когато го предизвиках, той сви рамене: „Ами, всички го правят”. Тъй като знаеше или смяташе, че всички други го правят, той се считаше освободен от лична отговорност; от вина. И вярно е, че ако беше паркирал на частния паркинг и беше платил два лева, щяха да го сметнат за глупак.”

Джонатан Алън, към публикацията

А какво да кажем за нещо уж елементарно и все пак много важно: пресичането. Гледам ВСЕКИ ДЕН(!) как млади и стари пресичат на червено. Гледам как баба дърпа внучето за ръката, само и само да пресече като тарикат. За какво да чака тя – нали е по-умна от системата. Гледам ги тези хора и си мисля: ако утре някой ти утрепе внучето, докато и то пресича така главанашки като тебе, дали ще се сетиш, че ЕДИНСТВЕНИЯ ВИНОВЕН СИ ТИ? Защото така си го научил това дете. Май забравят хората, че другите учат не от това, което им говорите, а от това което правите…

А за съвременния български родител да не говорим… Благодаря на Бога, че съм родена в друго време и че имам майката, която имам. Защото днешните деца ги отглеждат таблетите и телевизията. Децата сега могат да се състезават на резолюцията на “родителите” си. Или на процесорите – все тая… И като добавим и отношението към възрастните хора, предлагам всеки да нагласи гегата до вратата (нали се сещате за онази стара българска приказка). Така поне ще им е по-лесно на децата някой ден да завлекат непотребния вече боклук навън.

Ей хора, страшно е!

Страшно е, че изведнъж всички изглеждат като чакащи извънземните да се спуснат и да им помогнат. Всеки прави по-нещо лошо всеки ден и никой за нищо не е виновен. Страшно е, че ни трябват толкова много молове, за да се състезаваме кой може да купи повече. Страшно е, че хора застават и с бесен гняв нападат бежанците, а същите хора се държат къде къде по-зле от тях. При това, в собствения си дом! Страшно е, че когато преди година ромите, работещи към чистота Пловдив протестираха заради дискриминация, целия град потъна в мизерия само за 3 дни. Страшно е, че никой не се счита отговорен. И е още по-страшно, че онези малкото, които виждат нередностите не смеят да се обадят! Нямало смисъл. Наистина ли? Това е вашия дом бе балъци! Как така ще няма смисъл!!! Чувате ли се само колко са ви невзрачни оправданията???

Питате се как ще се променят нещата. Промяната ви гледа в огледалото. И ако тя все още не е хванала този споменат опулено-мътен поглед надежда има. Защото не, никого няма да превъзпитаме без масова съпротива срещу онези които рушат дома ни. Но не само на политическо ниво, а на всяко. Защото ако не можеш да се опънеш на кварталния хулиган, къде си тръгнал бе българино да се пънеш по площадите и да викаш ОСТАВКА??? Коя ти е алтернативата драги???