skip to Main Content
Приключение за душата: морски каякинг в Каварна!

Приключение за душата: морски каякинг в Каварна!

Да си лежиш на плажа по цял ден, докато меките слънчеви лъчи нежно галят тялото ти звучи прекрасно. Но истината е, че колкото и да е хубаво ти писва след има-няма 15 минути. Или при първия самопоканил се пясък в устата ти. Има обаче и по-хубав начин да си прекараш времето на българското Черноморие, и по-специфично, в Каварна. Хем да си в морето, хем да се забавляваш, хем да е нещо уникално и различно. Вероятно сте чували за речен каякинг. Ние също и въпреки, че все още не сме го тествали, решихме да отидем на про-ниво. А именно – морски каякинг. Няма да лъжа – бяхме малко притеснени. Сравнително добре подготвени сме физически, но гребането си е едно съвсем ново ниво на натоварване. Или поне така си мислехме.

Нека започна отначало, за да опиша всичко пълноценно. Водача ни, Галин, който е един от хората помогнал ни да се влюбим в България за пореден път, е собственик на малка фирма за каякинг на северното Черноморие (можете да се свържете с него директно на Facebook профила му). Една прекрасна съботна сутрин той ни заведе на уникално красивия див плаж Болата, събра ни в кръг около себе си и седна на земята. След като ни направи един кратък тренинг на сухо, бяхме готови да се метнем в каяците и да тестваме новите си умения по гребане в приказния малък залив.

Ето сега е момента да спомена две важни неща. Първо: няма да ви трябва неопренов костюм за да карате каяк, дори да е по-хладно. Долната част на тялото ви е изцяло в каяка и над кръста имате покривало, която предпазва от навлизане на вода.

Второ: едно от нещата, които правят карането на каяк с Галин удоволствие са самите каяци. За разлика от стандартните пластмасови черупки, с които много фирми смело доят платежоспособните туристи, неговите са от фибростъкло. Разликата (ако се питате) е от тук до небето. Но няма нужда да вземате думата ми за чиста монета – пробвайте сами!

И последно, трето: не се притеснявайте за физическа сила или издръжливост. Оказва се, че гребането е само и единствено въпрос на техника, а достатъчно умения ще придобиете в рамките на първите 10 минути.

Напускаме залива на Болата и се насочваме към открито море…
…и чувството е неописуемо. Синя вода докъдето ти стигне погледа, пространство и усещане за широта и свобода на духа, и като завършек – багрите на скалистия бряг, които прекрасно допълват пейзажа. Дори няма да се опитам да обясня силата на емоциите които бликат от всяка пора в този момент – трябва да ги изпитате сами. Страха, който доскоро ни сковаваше при мисълта да излезем в открито море се беше изпарил и нямаше дори и помен от него.

7 километра

Това е разстоянието, което изминахме с каяците си. Смело гребящи покрай брега се наслаждавахме на смяната на гледките без да спираме да си говорим и да се смеем. Малко след като завихме покрай нос Калиакра, водното течение леко се промени, правейки гребането малко по-трудно. И това май беше момента на истината. Дали бяхме лигльовци, които не могат да се справят с малко затруднение, или пък от нас ще излязат истински морски вълци? Е, справихме се и при това с усмивка. Нали ви казах – не е трудно. А пък и наградата, която Капитана ни беше приготвил си заслужаваше.

Стигайки крайната си цел, разменихме места с останалата част от отбор АСТОМ и се настанихме в лодката на Капитан Краси.

Разходка с лодка в Черно море

Ако разходката с каяк определям като приключение за душата, то тази с лодка е за разума. Малко по-долу ще разберете защо. С нас на борда Капитана ни пое навътре към морето, остави плаж Болата зад гърбовете ни и се отправи към Русалка. Докато лодката се плъзгаше по водната повърхност имахме възможността да се наслаждаваме на невероятните скални образувания и да се забавляваме със кормораните и тяхното камъкоподобно гмурване.

Точно когато си мислехме, че няма как да видим тези много симпатични и малко смешни птици по-отблизо, лодката плавно се доближи до скалата и секунди по-късно се шмугна с изгасен двигател в една пещера. Предупредени от нашия капитан да пазим тишина, започнахме да се оглеждаме. Оказа се, че имаме уникалната възможност да видим гнездата на кормораните и техните малки. Някои от по-възрастните птици се гмурната във водата в секундата, в която ни видяха, но други останаха зорко да ни наблюдават и да пазят поколението си.

След като излязохме от пещерата, Краси навлезе малко по-навътре в морето и спря. Бръкна в някаква кутия и извади нож. Помислих си, че напоследък май гледам твърде много ID X … За щастие, притеснението ми се оказа напълно излишно. Следващите продукти, които се появиха на борда на лодката ни бяха бутилка ром, лаймчета и Кока Кола. Ooooh, yeah!

А защо пътуването с лодка е за разума? Връщайки се обратно към Болата седнах най-отпред в лодката и се вгледах в красотата пред мен. Не можех да спра да си мисля, че раят, всъщност, е тук на земята. Не дявола, а именно ние, хората, го обръщаме на ад. И всичко започва с егото. Но това е друга тема.


Дали това ще бъде и вашето приключение на нашето Черноморие? Ако все още се питате дали си струва да изберете морския каякинг пред една вечер в който и да било клуб, не се чудете. Били сме на не едно плажно парти и колкото и страхотни да са били тези събития, нито едно от тях не може да се намаже на малкия пръст на карането на каяк или пък разходката с лодка.

Очакваме с нетърпение да видим снимките от вашите каяк приключения! Споделете ги с хаштаг #KavarnaKayak – следим социалните мрежи в очакване!

П.С. Малко след като се върнахме от Каварна, Капитан Краси ни изпрати тази снимка на новите си приятели!

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.