Morski Kayak Na Severnoto Chernomorie

Приключение за душата: морски каякинг в Каварна!

Да си лежиш на плажа по цял ден, докато меките слънчеви лъчи нежно галят тялото ти звучи прекрасно. Но истината е, че колкото и да е хубаво ти писва след има-няма 15 минути. Или при първия самопоканил се пясък в устата ти. Има обаче и по-хубав начин да си прекараш времето на българското Черноморие, и по-специфично, в Каварна. Хем да си в морето, хем да се забавляваш, хем да е нещо уникално и различно. Вероятно сте чували за речен каякинг. Ние също и въпреки, че все още не сме го тествали, решихме да отидем на про-ниво. А именно – морски каякинг. Няма да лъжа – бяхме малко притеснени. Сравнително добре подготвени сме физически, но гребането си е едно съвсем ново ниво на натоварване. Или поне така си мислехме.

Нека започна отначало, за да опиша всичко пълноценно. Водача ни, Галин, който е един от хората помогнал ни да се влюбим в България за пореден път, е собственик на малка фирма за каякинг на северното Черноморие (можете да се свържете с него директно на Facebook профила му). Една прекрасна съботна сутрин той ни заведе на уникално красивия див плаж Болата, събра ни в кръг около себе си и седна на земята. След като ни направи един кратък тренинг на сухо, бяхме готови да се метнем в каяците и да тестваме новите си умения по гребане в приказния малък залив.

Ето сега е момента да спомена две важни неща. Първо: няма да ви трябва неопренов костюм за да карате каяк, дори да е по-хладно. Долната част на тялото ви е изцяло в каяка и над кръста имате покривало, която предпазва от навлизане на вода.

Второ: едно от нещата, които правят карането на каяк с Галин удоволствие са самите каяци. За разлика от стандартните пластмасови черупки, с които много фирми смело доят платежоспособните туристи, неговите са от фибростъкло. Разликата (ако се питате) е от тук до небето. Но няма нужда да вземате думата ми за чиста монета – пробвайте сами!

И последно, трето: не се притеснявайте за физическа сила или издръжливост. Оказва се, че гребането е само и единствено въпрос на техника, а достатъчно умения ще придобиете в рамките на първите 10 минути.

Напускаме залива на Болата и се насочваме към открито море…
…и чувството е неописуемо. Синя вода докъдето ти стигне погледа, пространство и усещане за широта и свобода на духа, и като завършек – багрите на скалистия бряг, които прекрасно допълват пейзажа. Дори няма да се опитам да обясня силата на емоциите които бликат от всяка пора в този момент – трябва да ги изпитате сами. Страха, който доскоро ни сковаваше при мисълта да излезем в открито море се беше изпарил и нямаше дори и помен от него.

7 километра

Това е разстоянието, което изминахме с каяците си. Смело гребящи покрай брега се наслаждавахме на смяната на гледките без да спираме да си говорим и да се смеем. Малко след като завихме покрай нос Калиакра, водното течение леко се промени, правейки гребането малко по-трудно. И това май беше момента на истината. Дали бяхме лигльовци, които не могат да се справят с малко затруднение, или пък от нас ще излязат истински морски вълци? Е, справихме се и при това с усмивка. Нали ви казах – не е трудно. А пък и наградата, която Капитана ни беше приготвил си заслужаваше.

Стигайки крайната си цел, разменихме места с останалата част от отбор АСТОМ и се настанихме в лодката на Капитан Краси.

Разходка с лодка в Черно море

Ако разходката с каяк определям като приключение за душата, то тази с лодка е за разума. Малко по-долу ще разберете защо. С нас на борда Капитана ни пое навътре към морето, остави плаж Болата зад гърбовете ни и се отправи към Русалка. Докато лодката се плъзгаше по водната повърхност имахме възможността да се наслаждаваме на невероятните скални образувания и да се забавляваме със кормораните и тяхното камъкоподобно гмурване.

Точно когато си мислехме, че няма как да видим тези много симпатични и малко смешни птици по-отблизо, лодката плавно се доближи до скалата и секунди по-късно се шмугна с изгасен двигател в една пещера. Предупредени от нашия капитан да пазим тишина, започнахме да се оглеждаме. Оказа се, че имаме уникалната възможност да видим гнездата на кормораните и техните малки. Някои от по-възрастните птици се гмурната във водата в секундата, в която ни видяха, но други останаха зорко да ни наблюдават и да пазят поколението си.

След като излязохме от пещерата, Краси навлезе малко по-навътре в морето и спря. Бръкна в някаква кутия и извади нож. Помислих си, че напоследък май гледам твърде много ID X … За щастие, притеснението ми се оказа напълно излишно. Следващите продукти, които се появиха на борда на лодката ни бяха бутилка ром, лаймчета и Кока Кола. Ooooh, yeah!

А защо пътуването с лодка е за разума? Връщайки се обратно към Болата седнах най-отпред в лодката и се вгледах в красотата пред мен. Не можех да спра да си мисля, че раят, всъщност, е тук на земята. Не дявола, а именно ние, хората, го обръщаме на ад. И всичко започва с егото. Но това е друга тема.


Дали това ще бъде и вашето приключение на нашето Черноморие? Ако все още се питате дали си струва да изберете морския каякинг пред една вечер в който и да било клуб, не се чудете. Били сме на не едно плажно парти и колкото и страхотни да са били тези събития, нито едно от тях не може да се намаже на малкия пръст на карането на каяк или пък разходката с лодка.

Очакваме с нетърпение да видим снимките от вашите каяк приключения! Споделете ги с хаштаг #KavarnaKayak – следим социалните мрежи в очакване!

П.С. Малко след като се върнахме от Каварна, Капитан Краси ни изпрати тази снимка на новите си приятели!

Вашият коментар