skip to Main Content

Да те разплаче Стара Планина: Копривщица – Вежен – Бенковски – Паскал

Дойде най-сетне и времето да ви разкажем за поредното ни планинско приключение миналото лято. В нашия свят, макар и забързан и натоварен с безкрайни ангажименти има едно неотменно удоволствие: всяка година отиваме в планината поне за няколко дена. Вървим, сядаме по тревата и живеем както си живяхме когато бяхме деца и хилядите прегради на „знанието“ за микроби и други извънземни все още го нямаше.

Планирането на прехода

В средата на лято 2016 след като сме видели няколко милиона снимки от Вихрен и навалицата тип „мола в събота следобед“ в Рила, решаваме да си набием камшиците посока Стара Планина. Проучването започва стандартно – интернет и форуми. Оказва се изключително трудно да намериш хижа, в която да те пуснат с кучето ти независимо, че то е 10кг и няма как да го оставиш навън. Хората не искали да спят с кучета, казват хижарите, а няколко интернет „гения“ дори ми се накараха във Facebook групите. Тук е важно да отбележа,че ако сте анти-кучета можете спокойно да цъкнете Х-чето на браузъра – в нашия свят място за анти-животни настроения няма.

След кратко ровене се натъкваме на GPX маршрут, който изглежда добре изготвен и покрива хижите, в които можем да спим с нашия страшен вълк (който пуска по-малко косми от мен). С надсмешка пренебрегнахме предупрежденията на всички да не качваме Стара Планина от южната ѝ страна. Айде, айде – казахме си – не сме по планините от вчера.

И тръгваме от София към Стара Планина <3

Дойде началото на август и в един парещ от горещина ден се запътихме към гарата. Час и половина по-късно слязохме в Копривщица и поехме посока подножието на планината. Пътя беше кратък, но пък за сметка на това много неприятен – вървиш без какъвто и да било тротоар по нагрятият асфалт. Нито ти, нито насреща идващите коли имате някаква видимост. За капак пресичаш подбалканския път търчейки като кантонерски петел.

Колкото и неприятен да беше пътя обаче, нищо нямаше такова значение като факта, че се махаме от цивилизацията. Нищо не можеше да помрачи настроението ни.

План на прехода

  • Ден 1: Копривщица до хижа Вежен;
  • Ден 2: Хижа Вежен до хижа Момина Поляна;
  • Ден 3: Хижа Момина Поляна до хижа Паскал;
  • Ден 4: Хижа Паскал до София.

Кратко, но пък епично. Е, дори не предполагахме колко точно епично ще се окаже…

Качването на Стара Планина от Южната страна

И двете с Ели сме свикнали с планинското ходене и никак не ни плаши. Тежките раници също не ни бяха представлявали проблем и това си остана валидно до около 1600м надморска височина.

Не дълго след като тръгнахме, осъзнахме, че маршрута открит в интернет може и да е бил пътека през 2014 или дори началото на 2015. Лятото на 2016-та обаче по него не беше минавано. И макар GPS-a да ни водеше добре в началото скоро разбрахме, че ще трябва да се борим с клони и да прескачаме ниски, но пък широки клекове като планински кози. За нас – добре. Нали уж се водим дълги. Само че малкия ни „вълк“ беше неподготвен за това предизвикателство и не след дълго с Ели се редувахме да го пренасяме на ръце през клековете. Упражнението беше:

  • наведи се с 14 кг раница;
  • вдигни куче 10 кг;
  • прекрачи през клека опитвайки се да не се пребиеш;
  • наведи се и пусни куче 10 кг.

Чудесно. Но зверски изтощително. Бонуса беше, че баирите на Стара Планина изглеждат нежни, но съвсем не са такива. За по-голяма сигурност се водехме по зимната маркировка и всеки път когато съзирахме желон в далечината тайничко се надявахме след него да повървим поне за малко по равно. Да, ама не. От около 800 м надморска височина докато не стигнахме 2150 м (връх Пъпа) почивка и полегато нямаше.

Да те разплаче Стара Планина и да те засрами един овчар

Признавам си откровено, че на 1700 м вече съвсем наистина се просълзих и ми идеше да хвърля всичко и да се върна. И точно тогава, като от нищото се появи едно стадо овце, обградено от няколко кучета. Вгледах се в овчаря и ме заля вълна от срам. Той приличаше на музеен експонат. Цървули, шаячен панталон и ямурлук, а вървеше пъргаво, все едно е в Южен парк. За контраст аз бях идеално подготвена – ловни обувки, планински чорапи и панталони, планинарско яке и джиджана раница. И пуфтях като парен локомотив от 19-ти век.

Преглътнах напиращите от умората сълзи и продължих без да мрънкам. Когато превалихме билото и започнахме спускането (около 500 метра надморска височина) към хижа Вежен планината награди усилията ни с диви горски малини. Това приятели беше момента, в който вече не съжалявах за нищо. Няма по-магичен вкус от този на малкия, червен плод откъснат в дивото.

Хижа Вежен и нощувката ни там

Иска ми се да ви кажа, че хижата беше супер, но не мога. Ако сте истински планинари по душа това място вероятно няма да ви допадне. Или поне няма да ви допадне през уикенда (нашата нощувка там беше на 13-ти август 2016-та). От северната страна има път, който стига до там и всеки мързел може да се метне в колата и да се качи. Много го и правят. Вечерта, която ние прекарахме в хижа Вежен беше под патронажа на няколко групи алкохолизирани викачи, които смело вдигаха дандания стил карнавала в Рио де Жанейро. Просташките подмятания и свиноподобното поведение не липсваха от репертоара им. Доколкото разбрахме подобни изпълнения се случват почти всяка вечер на Вежен, така че дали искате да останете там зависи от вашата житейска настройка. Ние няма да повторим.

П.С. Хижарите иначе бяха сладури – за тях не бихме могли да кажем и една лоша дума.

Ден 2-ри – от Вежен до Момина Поляна. Да, ама не.

Преди да ви опиша препятствията на втория ни ден се чувствам длъжна да ви предупредя за ситуацията с мобилното покритие. Ели и аз използваме телефони на Мтел и от опит вече знаем, че техния обхват стига до билото на Стара Планина (от южната страна). Секундата, в която преминахме хълма и заслизахме по северната страна загубихме всякаква връзка. Единствения доставчик, който частично покрива зоната е Виваком.

Заредени с няколко хартиени карти като истински про-та се засилихме посока хижа Момина Поляна. Според първоначалното ни проучване имаше почти директен път от Вежен до там без да е нужно да се качваме на билото. Само трябваше да слезем до към 1400м надморска височина и от там само направо.

Пълни глупости.

Заслизахме си ние смело по една козя пътека. Слизахме, слизахме, а пътеката не свършваше. Когато най-сетне стигнахме края ѝ, попаднахме на предупредителна табела:

Табела мечкиУверени, че картата е правилна продължихме напред, за да открием пътеката, по която трябваше да се отделим. Дали се изненадахме, когато установихме, че показаната на картата пътека вече не съществува? По-скоро не. Но пък страшно се разочаровахме, установявайки, че ходенето което сме направили през последните няколко часа остава абсолютно безсмислено и че трябва отново да се качим на билото. Вземи тея 1000 метра надморска височина, помислихме си. И потеглихме – какво да правим. В планината не можеш да спреш.

Съвет: ако решите да направите този преход стигането до хижа Момина Поляна е абсолютно възможно от хижа Вежен. Трябва да се качите до билото и от там – само по него. Прехода отнема около 5-6 часа и като махнем изкачването (около час и 30 минути) е изключително приятен.

Беше около два и половина следобед когато отчаянието започна да ни обзема. Според прости изчисления бяхме на около 6 часа от хижа Момина Поляна с всичко на всичко един челник в групата и прилична мускулна треска (4 броя) от предния ден. Наоколо нямаше жива душа и вече не можехме да се доверим на картите.

Движехме се по стар планински път, по който си личеше, че някога са извозвали изсечени дървета. От дъжд на вятър отнякъде изникваха кросови мотори и прехвърчаха покрай нас. Лошото беше, че нямаше никакъв начин да ги спрем и попитаме за каквото и да било, а и нашия Бъдко си умираше да си хване гума на мотор (нали ги знаете кучетата). Точно когато седнахме да почиваме и да измислим какво ще правим чух странен звук. Бумтеше и трещеше страшно, но беше автомобил! Представяте ли си! Автомобил! Когато най-сетне се показа разбрахме, че е мощна руска мноогоо ретро машина, направена да оцелява при всякакви условия.

Може да е бил раздрънкан джип, но в този момент ми се видя като луксозна лимузина.

Скочих на пътя на звяра и отчаяно размахах ръце. Нямаше да го пусна да мине покрай нас без да ни помогне. Предния ден ми беше дошъл в повече, а този по нищо не изглеждаше по-лесен. Нямах обхват на телефона, никаква представа къде се намирам и още по-малкото желание да се върна към хижа Вежен. Бях твърдо решена, че това е нашето „спасение“.

Шофьора спря и разпознахме в него мъж на около 60-70 години. За пореден път се убедих, че Стара Планина не е за младите и смелите, а за тези, които я познават както влюбения познава любимата си. За мое огромно щастие милия възрастен господин ни каза, че съвсем не сме далеч от хижа Бенковски и се съгласи да ни натовари в шасито на колата и да ни хвърли до там. Едва по-късно щях да разбера, че това е бащата на хижаря.

Хижа Бенковски и новите впечатления

Само 20 минути по-късно (оказа се, че наистина сме били много близо) стигнахме до хижа Бенковски и останахме очаровани.  По време на проучването си бяхме прочели не един лош отзив за това място, което беше и причината да не го включим в първоначалния план. Оказа се, че сме в грешка. Няма да кажа, че мястото е луксозно (това все пак е планинска хижа), но със сигурност беше по-чисто от Вежен и далеч по-приятно!

Ден 3-ти: от х. Бенковски до х. Паскал

Добре нахранени и отпочинали след продължително излежаване на поляната пред хижа Бенковски беше време да поемаме към Паскал. Нали предния ден добре се бяхме поиздънили, трябваше да се наваксва много път. Според първоначалния план прехода ни този ден трябваше да е около 5 часа. При новите обстоятелства обаче, щяхме да сме доволни ако се справим за 8-9 часа.

Маршрута беше простичък – от Бенковски до билото и от там само по него до спускането за Паскал. Лесно, ама дълго! Качихме се до билото на връх Братаница и от там – само напред. Ще ви спестя коментарите за жежкото слънце и не леката задача да минеш 20+ км на него. Хубавото на този маршрут е, че минава през мнооооого голям брой върхове и разкрива приказна гледка към величествената Стара Планина.

Най-трудната част от него се оказа слизането от билото до хижа Паскал. Макар и завидно добре подготвени откъм екипировка, двучасовото спускане по 45 градусовия наклон никак не ни беше лесно. Кой да предположи, че спускайки се надолу ще ни се наложи да поседнем точно толкова пъти, колкото сме почивали качвайки се.

За по-запознатите ще поясня, че това бяха 55 желона, или иначе казано – от 1980м. до 1350м. (630м надморска височина).

Хижа Паскал и последната ни вечер в Стара Планина

Много повече време трябва да отдаде човек на Стара Планина от някакви си мижави 3 – 4 дена. Макар и не така разнообразна като Рила и Пирин, в нея има нещо величествено и леко напомня на католическа катедрала – като че да е изградена за да усетиш колко малък си пред безкрайната мощ на природата.

След една наистина приятна нощ в хижа Паскал се запътихме към Пирдоп от където щяхме да хванем влака обратно към реалността. Пътеката се виеше покрай палави поточета и сред широколистни гори, който ни обграждаха с така жадувания хлад. От време на време слънцето се прокрадваше с усмивка от някъде и ни посочваше пътя я към някоя пейка, я към беседка изградена по европейски проект. Част от пътеката успя да ни омае, точно както самодивите омайват попадналите в полезрението им. Две различни по вид широколистни гори си протягаха листенца над пътя, образувайки приказна шарена сянка.

Ако сте някъде в района на Пирдоп и ви се бяга от градската суматоха не се двоумете да поемете по пътеката в посока х. Паскал. Ако попаднете на хижарката там – пийнете и един планински чай. Тя е душа човек и с радост ще си побъбри с всеки за туристи, пътеки, боровинки и разнообразните препятствия с които се е срещала в планината.

На изпроводяк

След миналогодишното ни приключение в Стара Планина много хора ни казаха, че сме били в по-скучната част на планината. Възможно е и да са прави. Това, което остана в сърцата ни за тази велика Планина е, че тя е много Балканско нещо. От далеч изглежда нежна, но това е заблудата, която българката често оставя в другите. Стара Планина е силна и сурова и тества силите ти както нищо друго. Затова пък когато се отнесеш с подобаващото уважение те награждава щедро за всяко усилие.

Информация

Хижа Вежен

Цена на нощувка 12лв.
Тел. за резервации: 0882966248

Хижа Момина Поляна

Цена  на нощувка 10 лв.
Тел. за резервации: 0887220963 / 0889623087

Хижа  Бенковски

Цена на нощувка 12 лв.
Тел. за резервации: 067852372

Хижа Паскал

Цена на нощувка 11 лв.
Тел. за резервации: 0887581150
За по голяма група е хубаво да се обадите 10 дена предварително.

Вашият коментар

Operation timed out after 10000 milliseconds with 0 bytes received