Понякога една мисъл идва в съзнанието ми и аз нямам силата да я спра. Боря се с всички сили, но каквото и да правя губя битката с тази мисъл, тя ме превзема и изхвърля всичко друго, което може да се върти в главата ми в този момент. И ако се чудите каква е тя, ще ви кажа. Очевидно за това имаме този блог.
Мисълта е следната: живота е изключително прост.
Толкова е семпъл, че често не ни се иска да вярваме в тази простота. И защо казвам, че е прост – защото всичко което правим цели само и единствено любов. И не става въпрос само за любовта мъж – жена, за която може би си мислите в момента. Става дума за любовта в различни нейни форми. Дали го наричаме одобрение, благодарност, възхита, ревност, приятелство, то е все същото нещо. Търсим вниманието на другите към визията, личността или постиженията си.
Понякога, когато ни се прииска да направим тази любовна емоция по-силна отколкото е към момента, често вкарваме в нея драма и усложнения защото ако не го направим, няма да ни изглежда достатъчно завладяваща… Няма да бъде и наполовина толкова мощна, колкото ни се иска да бъде.
И не казвам всичко това, просто за да изразя мнение. Казвам го, защото често чувам хора, които се чудят как да реагират и как да се държат в различни ситуации. И моя съвет е следния: вгледайте се в хората, с които комуникирате. Открийте как искат те да бъдат обичани и какво точно търсят във вас. И просто решете – можете ли и желаете ли да обичате човека отсреща така, както му е необходимо? Желаете ли да им дадете възхищението, ревността или одобрението от което се нуждаят? Ако отговора е да, тогава действайте! Направете го! Не губете дори и секунда, защото живота е истински кратък и може да нямате този шанс в утрешния ден.
Но ако отговора е не, не винете себе си и не мислете че сте длъжни да се самоизмъчвате в тези отношения, независимо дали те са романтични, приятелски или професионални. Не правите услуга на никого. По-добре направете място за онзи някой, който не само ще се пробва, но истински ще се справи. За някой, който ще отговаря на мечтите и желанията на другия.
А в същото време ще освободите и пространство във вашия собствен живот. Място за любим, за приятел или за бизнес партньор, който ще бъде правилния избор за вас. И спрете, просто спрете да драматизирате!
Наскоро чух някой да казва: „Не мога да изоставя приятелката си защото знам , че тя ме обича твърде много и това ще разбие сърцето ѝ. А на мен ми пука прекалено много за нея, за да постъпя така…” Моят отговор на това: лъжа е, че ти пука. Просто тя удовлетворява болното ти его! Ако ти пукаше наистина щеше да вярваш, че тя е достатъчно добра за да бъде истински обичана и желана от някой! И ако този някой не си ти, то тогава ще се опиташ поне да не спираш шанса правилния човек да се появи!
В заключение – опитайте се да не обичате чрез егото си и чрез актьора, който живее във всеки един от нас. Постарайте се да обичате със сърцето и съзнанието си и да сте честни със себе си и с онези, които твърдите, че обичате. И се надявайте да получите същото в замяна. Защото не вярвам някой да иска да бъде „обичан” от съжаление… Но ако смятате, че греша, докажете ми обратното…