skip to Main Content

По стъпките на боговете на Божи мост и един жабешки симфоничен оркестър

Заслизахме по стъпалата в посока силния звук на жабешко крякане в търсене на Божи мост (познат на местните и като Жаборек). Тези жаби не бяха случайни – мислех си – докато се опитвах да не се пребия. Сигурно са ходили на опера под звездите в Белоградчик и са си откраднали малко музикално образование. Звучаха перфектно синхронизирани и ако не трябваше да се връщаме по велосипедите можех спокойно да си остана там и да слушам концерта им в захлас.

Не ни отне много да стигнем до приказните карстови образования. Божите мостове изникнаха пред нас в пълния си блясък. Висок около 20 метра, основния мост достъпен за туристите е меко казано впечатляваща гледка.

Как се казва: Божи мост или Божите мостове?

След като и аз останах дълбоко озадачена от многобройните начини, по които е известно това място проверих как се казва всъщност. Местността е известна като Божи мост, макар мостовете да са два. Т.к. единият от тях е по-голям и един вид основен, местните акцентират върху него. Как ще решиш да го наричаш ти – избора си остава твой 🙂

Божи мост според науката

Учените твърдят, че Божи мост е оформен „сред долнокредни карбонатни скали, образувани преди около 120 млн. г.“ На човешки език: Божите мостове са се образували от водите на река Лилячка, която в миналото е била подземен карстов поток. Някога си това са били полу-отворени пещери, част от които се срутват и остава това, което виждаме днес. А то е страшно красиво.

Божи мост според местните и легендите

Според местното население Божи мост е направен от боговете, които не искали да мокрят краката си преминавайки реката. Иманяри пък си предават от уста на уста, че пещера Божи мост някога била резиденция на Константин и Елена. Според преданието трудолюбивата Елена поръчала да ѝ бъде изработен златен стан, който все още се намирал скрит някъде в пещерата.

Според този травъл блогър

Божи мост ми напомни много и на Чудните мостове в Родопите и на пещера Проходна (Очите на Бога). Скалния масив, от който е изграден е абсолютно идентичен – светло сива скала с гранитено сиви краски, наподобяващи красива рисунка от изящен майстор.

Очевидно беше, че това място е по-малко познато от известните си събратя, но несъмнено не им отстъпва нито по хубост, нито по величественост. Преди да пристигнем там ни предупредиха, че местността е дом на няколко вида змии. Ние не попаднахме на нито една, но имайте това предвид ако решите да отидете.

Групата миньони, от която бяхме част и ние (облечени в униформите на Interreg в жълто и синьо) бързо налази пещерата и по нова традиция всеки се опитваше да си щракне най-хубавата снимка. Докато Ели и аз кротичко се наслаждавахме на красотата над нас една от девойките реши да си играе на прескочи-кобила с големите камъни. Е, загуби и цопна във водата, но пък да е жива и здрава – развесели всички ни.

Как се стига до Божи мост?

Скалния феномен се намира точно между две села -Лиляче и Чирен и на 130 км от София. Можете да стигнете до мостовете по черен път от което и от двете села да тръгнете. Ако посещавате мястото след като е валяло ви съветвам да оставите колата на края на асфалтовия път и да продължите пеш – няма да ви отнеме повече от 20-30 минути спокойно ходене за да стигнете. Имайте предвид, че табели няма и ще трябва да разчитата не ориентиране по пътеката или пък на навигацията на мобилните си телефони.

Вашият коментар